ivliter
4 044 резултата
  1643 
КРЪСТЪТ
Ако се вгледаме внимателно в звездното небе, не­волно потръпваме пред неговата величавост. Изправе­ни сме пред невъзможността да си представим безкрай­ността на Космоса, на необхватността и многообразието на процесите и явленията в него. Обхваща ни чувство­то на малоценност, на незначителнос ...
  685 
  3020 
  932 
  1705 
  1009 
  2290 
  1410 
НАДСВИРВАНЕ С ВЯТЪРА
Може би гласът на ранилата сойка стресна спокойния сън на вятъра. Скочи той, разкърши снага и изсвири тревожно над притихналите върхове на боровете, в които утрото пробваше силата на светлината си. Силната му въздишка накара дърветата да потръпнат. После, като разбра каква е раб ...
  1165 
  1154  10 
  837 
  871 
  1286 
  1000 
МОЙ ДЕН
Денят изцежда сетните си сили в облака над хори­зонта. По него аз ще го запомня. О, ден, не искам да си идеш безответно, оставил болка в моите гърди, оставил преобърнати илюзиите ми за радост и недописан моя стих. В наследство ми оставяш само една неосъществена сре­ща и едно напразно и мъчит ...
  828 
ПРИИЖДАТ ДУМИТЕ
Прииждат моите думи – игриви, забавни, любящи. И влаж­ни, като поглед на майка, която изпраща. Прииждат, като морски прилив със своите шепнещи сини въл­ни под крилатите облаци. Усещам ги, като устни за нежност открехнати, като гърдите напъпили на жена, узряла за голямата своя любов; ...
  544 
  775 
ГРАДЪТ НА СПОМЕНИТЕ
Извил гръбнак под ласката на слънцето, градът, полегнал есенно в ниското, мечтае. А гънките на планината се спускат надълбоко в него, в мечтата му проникват, преливат в улиците и стигат чак в сърцето му — площадът. И всяка къща, подредена на улиците в броеницата, е спомен, търкул ...
  525 
  897 
ТРОЯНСКИЯТ МАНАСТИР
Есенният ден догаря кротко. Октомври се люлее на тънка пожълтяла клонка, загледан в планината. Нас­реща в сянката на хълма белеят зидовете на Троянския манастир. Сгушен в прегръдките на столетни бо­рове, побит като камък в основата на стръмния хребет, той слуша нескончаемата песе ...
  654 
  1573 
ЕСЕН
В ЗАЛЕЗНИЯ ЧАС
Кòсите лъчи на залязващото слънце за последен път докосват с любовта си височината, на която аз стоя. Прощално галят оределите листа на клоните на дърветата в последния ден на септември и златят върховете на прегорялата трева в краката ми. Топлината им пълни очите с надежда, обгр ...
  591 
В НЕБЕТО СВЕТЛО НА ДУШАТА
В небето светло на душата
тъгата може бързо да ти пусне
внезапната си сянка.
И лоша дума да ти завърти плесница може. ...
  645 
ПРИВЕЧЕР В ПЛАНИНАТА
Един поток край мен бълбука и се пени. Разказва той в прииждащата вечер за своето пътуване към толкова очаквани и неочаквани неща и за надеждата, която носи. Източва дългата си нишка в планината, в заблудата си, че по нея ще може някога да се завърне към слънценосното си пеещо н ...
  3184 
  1010 
  919 
ПОЕТЪТ
Поетът може да нафантазира най-невероятни образи и може да роди какви ли не метафори и строфи. Той сътворява светове и може да даде живот на сухото дърво, да влее дух на камъка, а от звездата да направи украшение. Поетът може с думи да измисли всичко. Но като всички и той остава пътник без по ...
  871 
В ЧАСА НА НОЩНИ ТРЕПЕТИ
1.
Премръзнала, вечерницата гледа в мен и се надява да я стопля с дъх. Настръхнал, градът завива с шал от дим прегракналото в дневни разправии свое гърло, да се предпази от простуда. По сънените и смълчани улици пробягва шепотът на късен листопад и шумоленето от разлепен афиш ...
  518 
  992 
ЗАЛЕЗ И НОЩ
1.
Гори небето в залезно прозрение. По тънките оранжеви спирали мисълта танцува и се опитва да предскаже бъдното. Керваните на облаците бързат. И натоварени с богатствата на отминаващия ден, с очакване, те отминават. Прозвънва тънката китара на трубадура-вятър под свечереното небе на неж ...
  1048 
  892 
  874 
КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...
  591 
  1010 
  1033 
  2845  27 
ВЪРХУ КАМЪКА
Сядам върху камъка да си почина. Той се е откър­тил от недалечния скален масив. Този масив е като отвесна бръчка между веждите на някой стар отшелник, в миг на размисъл и медитация, върху лицето на плани­ната. Навярно в някоя геологична драма, в непредви­димите колизии на земната кора, ...
  586 
КЪМ ВАСИЛЬОВ
Изкачвахме връх Васильов в надпревара с пролет­та. Зелената пролетна вълна бе заляла само подстъпите към височините и ние крачехме нагоре, попаднали в тихото им междусезоние. Някои дървета и храсти бяха облекли нови резедави ризи, други сега отваряха очи за слънцето, а буковете по най-в ...
  542 
  1526 
БОДЛИВО ЩАСТИЕ
Едно магаре сиво,
случайно днес
невпрегнато на работа,
намерило е на поляната ...
  476 
Предложения
: ??:??