22.08.2019 г., 1:42 ч.  

Голямото плюскане 

84 3 5
2 мин за четене

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Нищо не отпускат, Валя. Тези насита нямат. Те само приличат на хора.
  • yotovava (Валентина Йотова)
    То се беше предначертано, Петре, още по времето не едно сбъркано общество. Голямото плюскане започва доста преди това. Много преди. С едни и същи играчи. Които никога не си отиват. Както и никога нищо собствено не могат да сътворят. Просто отпускат малко връвчицата да се посъвземе инициативният българин, да изгради, да натрупа материални блага и в някакъв прекрасен момент да му обяснят, че за всеобщото благо трябва да му го отнемат.
  • Петър1 (Петър Димитров)
    Тук пак имам нещо в наследство: “с кофи в ръце” от Вонегът. Някои думи не се забравят. А други думи не трябва да се забравят. Ето, аз ви пиша отдалеч, но съм близо.
  • mislitel (Георги Каменов)
    Много точно казано! Има един стар лаф-истина
    Безкръвна революция не е революция
    А ние изпуснахме момента, и голяма част от тези, които отърваха кожата, после ни яхнаха и продължават да ни яздат...
    Поздравявам те!
  • ИнаКалина (Красимира Чакърова)
    Подсети ме за една стара кратка приказка, не помня кой ми я е разказал " Един човек много го мързяло и все лежал под едно дърво, но обичал дини и хапвал толкова, колкото се изтъркулят до него от бостана. Ял, ял, ял и преяждайки, казвал "Господи, защо не ми даде две шкембета, а само едно? И така ден след ден, а после от преяждане не можел да стане и все лежал под дървото. Един ден се почесъл, след голямо плюскане, всички дини изял, не останала нито една и той въздъхнал: "Боже, добре че ни ми даде две шкембета, щях да съм още по-гладен!". Край на приказката. А зимата на Жан съм я запомнила - едни огромни гъгрици, излизаха от завиращия в тенджерата боб на старец, който трети ден си мажеше с гъша мас и обувките и филията от хляба, който сина му донесе преди една седмица.
    Поздравления за есето!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.