Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
2 657 резултата
  55 
Ще се върна след хиляди зими,
в непозната обвивка навярно,
но душата със себе си взимам -
светла сянка в окото на гарван.
От сребристия диск на луната ...
  97  13 
  82 
Не крадох и не лъгах, не убих,
любови и другари нямах верни
каква ли кал до днес не ме очерни,
какъв порой не влачи моя стих?
Гнездо за кукувици с обич вих. ...
  128 
  150  13 
Когато вместо да спиш, размишляваш по Айнщайн, Ницше, Пратчет и Дъглас Адамс :)
Надничам през синя пролука в ефира с копнеж по съседни вселени.
Но странно, Безкраят обратно се взира и страшно прилича на мене!
Е, вярно очите му мигат в тревисто - чудат светофар? За чешити?
Дали е сигнал? Или просто и ...
  174  14 
  214 
  120 
  634 
  197  18 
  154  10 
На дядо Илия.
Поклон!
Навред се носи задушлив дим. Пушек, наситен с черен прах се стели ниско. И не виждаш добре къде стъпваш. А трябва да виждаш, за да разбереш къде е фронта и къде тила! Трябва да преминеш! Иначе смърт и то не само за теб. Всички други са отзад. И се молиш само за още миг живот, к ...
  98 
Изнизва се животът като дим,
тук, на земята, времето изтича.
Природата – закон неумолим,
под вежди гледа, края ни предрича.
С безплътни, неусетни пипала ...
  140  10 
Седни, животе, дай бутилки три,
отрова само пия в малки чаши.
Орисници си имам за сестри,
но онемяха и това ме плаши.
Каквото даде – даде, но и взе, ...
  141 
  137 
Виж – вятърът заспа… Като момиче,
очакващо ме в своя майски сън.
И само под стрехата - нейде, птиче
напомня ми, че има будни вън…
А аз – одрипавял от мисли празни, ...
  739 
Тази пролет валя, та животът се скъса.
Сред калта се промъкна ликът на смъртта.
А светът стана друг – натежал и навъсен,
и със траурен звън над деня проехтя.
Тази пролет валя. Заваляха душите. ...
  448  12 
Животът ми е с тежък атавизъм,
душата е раздирана от стон
и хищнически вятър ме пронизва,
сал-сам в имагинерния ми дом!
И пясъчния замък де градих, ...
  142  11 
Денят догаря, стапя се нечуто,
отмират бавно светлите лъчи.
Поляга на нощта луната в скута,
ветрецът притаен сега мълчи.
Обагрят златни нишки тишината, ...
  152  16 
  256  22 
  525 
До мен вървиш и раните кървящи
лекуваш. Тихо, тихо е навън,
когато по душата остър дращи
венец невидим с болка – трън, до трън.
Не съм дорасла още, Боже, благи, ...
  194  12 
Вече не чини – не струва ни ресто от прошка.
Няма сърце – не остана, а суха горчилка.
Тъй се е свило – почти е изчезнало, Божке!
Сякаш в гърдите ми трака безплодна костилка.
Сякаш стрелката на стар, неподдържан часовник, ...
  163 
  196  11  14 
И в този следобед със цвят на ръжда
не ми е до болни любови.
Оставям си мислите вън под дъжда —
тежат като буца олово.
Събувам случайния спомен за нас, ...
  278  12  25 
  1151  21 
  304 
  259  14 
Не вярвайте
в безсрамника Април.
Щурее много.
Млад е. Невъздържан.
Къде ли и с коя ли не е бил, ...
  1587  20  20 
Събуждаш ли се в нощната тъма,
раздялата кошмарна изживяла?!
Ти още ли си тъжна и сама,
в покоите на стаята си бяла?…
Не чуваш ли как вятърът вилней ...
  215  16 
  194  11 
Претворихме живота си в нещо тотално различно,
изменихме от корена истини без да щадим
до етапа, когато изгубваме всяка логичност,
до момента, от който потичат отровни води.
И е сиво до болка, където сме сели надежда. ...
  200  11 
Цъфна априлското слънце, по-жълто от нарцис,
и занаднича в прозорците русата пролет.
Вън се излюпиха майки с колички и старци.
Сякаш светът се съвзе след прекарана болест.
Март е оставил за спомен червени и бели ...
  166  10  13 
Тефтерите грижливо подновява
той, дяволът – за нас приятел пръв.
Подписваш с капка свежа, топла кръв
и ето ти – богатство, лъст и слава.
На кремък твърд перото си наостря, ...
  180  10 
  249  18 
Мигрената се въси черногледо,
разкъсва на парченца всеки звук.
Удържам малка, хилава победа,
но болката остава. И е тук.
Под щорите в притихналата спалня, ...
  172  17 
Ах, тези къщи, тези тихи църкви...
Дамян Дамянов
Влизал ли си някога във стара селска къща?
На живот мирише. И да няма живи хора...
Даже лента черен тюл вратата да прегръща, ...
  304  11  28 
Аз виждам слънце даже през нощта
и черногледството не ми се нрави.
Едва не се научих да летя!
Понякога прохождам на жарава!
И силно, силно вярвам – има Бог! ...
  263  13  22 
Отново Бог е тих, невъзмутим.
Разсеяно намества очилата,
сълзят очите Му от смрад и дим.
Пореден гейм излъчват от Земята.
Човечеството - не! - не се отучи ...
  247  21 
В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
  264  16 
Предложения
: ??:??