Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
2 954 резултата
574
1
1
296
1
12
Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...
108
2
4
Пуснах корени в тази земя.
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
Надълбоко в плътта ѝ съм впита.
От копнежи съвсем онемя
в мен душата, преди да политне.
Мимолетно разпервам листа. ...
821
5
45
377
6
13
Живеело едно време красиво таралежче. Всеки ден лъжело, понякога от скука, а друг път, за да навреди. Забавлявало се с животните в гората и тайничко им се присмивало. Мислело ги за глупави или безкрайно наивни.
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
Веднъж срещнало горската фея. Тя му се усмихнала добродушно и попитала:
- Извинявай Ежко ...
171
7
19
161
2
5
242
9
9
151
6
5
139
4
7
111
3
5
Имам всичко, което не можеш да купиш, приятелю -
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...
на безсмъртния изгрев прозрачно червения цвят,
тишината на дъх, стоплил стръкчета крехки в земята ни,
вечността на скала, песента на събуждащ се град...
Имам всичко, богата съм. Нося духа жив на времето - ...
124
4
7
560
15
18
– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
321
8
28
138
1
... в парцелите с пълзящата трева, където и баща ми спи от лани,
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
на камъка му прислонил глава, говорим си под грачещите врани,
аз казвам – този свят е оглупял, не съжалявай, тате! – че те няма,
един на друг си правим рядка кал и всяка глътка въздух е измама,
будалкат ни, че, уж, вървим напред, но ут ...
110
7
3
Пътувам в автобус 42.
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
Това е терапия, която преживявам всеки ден.
Всяка болест, вероятно, ражда пороци. Като мързела. Има родени с пороци, без да са очевидно болни. Примери много – като тръгна из пазара и виждам реститути, политици, пенсионирани корумпета и банкери, ченгета и прокурори: всичките на ...
177
9
12
181
7
5
Там горе, на върха, на Мусала, там, където небето говореше с Бога - на високото, дето връх Ястребец вие врата си като малко дете, търсещо очите на майка си. Там в старата хижа стоеше възрастният прегърбен мъж. Мъж канара, силен и голям - Мустафа. Огромното му тяло лежеше в старото кожено кресло. На ...
228
1
13
- Боже, какво си сънувал, когато си създавал този край!? - мислеше си Радина, докато крачеше по утъпканата пътека, която се извиваше, като кафяво-сива усойница между хълмовете и се отправяше към манастира. Гората сякаш се разтваряше пред нея и я водеше нагоре, към билото на планината. На моменти тя ...
311
13
30
440
12
9
До сами Троянската Света Обител е сгушена малката балканска махала, в която е роден и отрасъл баща ми. Петнайсетина старинни къщи, покрити с каменни плочи, плътно долепени една до друга, с прозорчета, които любопитно надничат в двора на съседа, за разтуха на еднообразния делник. Всеки дом има свое н ...
415
9
25
Този пъстър живот като бърз влак край мене премина.
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...
Не усетих кога побеляха косите ми даже.
Не усетих как стана две педи над мен, мили сине.
И не си и представях деня, в който ще ми покажеш
колко страшно-ненужна, далечна, досадна съм аз – ...
151
7
7
159
2
7
138
8
6
Този мъж, който срещнах в подмола на моята младост,
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
бе посипан с барут и ми стигаше драска с кибрит –
да взривя есента и в пръхтящи от дим листопади
да изригнат телата ни с порив, старателно крит.
А сега ми го връща животът – изгърбен и смачкан, ...
120
6
414
9
11
122
5
3
„Нали за нас душата го болеше.
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан, ...
Издъхвайки, въздъхнал бе: - Народе????...”
Въжето от бесилото на Левски
висеше страшно
над снега утъпкан, ...
4382
16
70
Апостоле, ще помълчим пред теб.
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
Тъй шумно е човешкото ни време.
Търкаля се в безкрайния си жлеб
от хлябове и делнични проблеми.
А ти си все невидимо край нас. ...
1080
16
19
166
8
12
Ах тези нощни спомени – вандали. С копита всеки паметта ми тъпче,
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
напразно нежно вън Луната гали на мрака чер коприненото гръбче,
звездици му дарява, да замърка. Напразно, остри нокти вади той,
издрасква стих в душата ми. Побъркан, съня ми взе и нощния покой.
Оглеждам се, съвсем непроменени, край ме ...
144
8
10
202
7
11
След тайнството на винената чаша,
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
съблече с устни женския ми свян.
Нощта ми се закле, че ще е наша,
а въздухът – от щастие пиян.
Страхът у мен изхвръкна като тапа ...
189
8
20
Сто години с гласа си надиплях скалистия залив.
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...
И моряци хиляда навеки останаха тук...
Колко кораба спряха край мен, ала пак запустяло,
като черна жалейка, леглото ми мръзне от студ.
За сирените пеят се песни мечтано-лирични, ...
374
6
17
Станчо Попдимитров беше син на свещеник. Научил се бе на четмо и писмо, ама нито го влечеше учението, нито попската работа му беше на сърце. Затуй се учи само до четвърто отделение и отиде да гледа кози на село. Там си намери мястото той, сред селските люде, дето с двете си ръце изкарваха насъщния. ...
162
6
11
Аз нощем обикалям часовете,
увиснали на лявата ми китка.
След час и нещо вън ще бъде светло.
Страхът ми от дълбок ще стане плитък.
Небето ляга в моите зеници, ...
увиснали на лявата ми китка.
След час и нещо вън ще бъде светло.
Страхът ми от дълбок ще стане плитък.
Небето ляга в моите зеници, ...
357
11
28
Знаех, ще дойдеш при мене...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...
Исках поне по-небесно да бъде.
Всичко е пито-платено,
пътят дотук е на всеки отсъден.
Трудно, любими, открихме – ...
170
4
12
По устата ми парят горчивите капки самотност,
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
от пустинната жажда за тебе – присъствие тихо.
За ръцете ти, галещи – по-неподвластни и мощни
и от вятъра, който отеква – желан като вихър.
За очите ти – кротки, дълбоки, объркващо странни, ...
279
13
32
Остана на баира само църквата,
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
надвиснала над мрачната безбожност.
А долу в тишината стенат мъртвите,
погребани под прах и невъзможности.
И няма звук. Ни стон. Светът – застинал. ...
217
14
12
