Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
2368 резултата
Ти се раждаш в света – камък объл,
запокитен в житейския вир,
претъркулен и влачен в прокоби,
от съдбата подхвърлян безспир.
Всяка жилка позната е мъка; ...
  92  13 
За будните запалила е свещ,
нощта си в свята църква претворила.
Целува вятър пламъка горещ.
Кой каза: — Светлината е безкрила?
И всеки лъч перце е от крило, ...
  69 
  112 
  175 
Недей да криеш този кичур бял -
прокраднал се по чѐлото отблясък.
Аз знам, че всеки спомен е застлал
пътеката за нов и силен тласък.
Следите по телата са окраска ...
  98 
Времето е юлско и безкрайно,
слънцето възторжено шурти,
грее си животът – малка тайна
с чудни непознати широти.
Плува си душата в бяло лято, ...
  70 
Във връзка с отбелязването на 148 годишнината от обесването на Апостола Васил Левски , от община Ловеч ни поканиха , като дует " Келтик ". Да участваме с песни за него и града в музикално -поетично предствление с още много други участници. И тази песен трябваше да е на сингбек , защото няма как да с ...
  306  21 
  175  22 
Завесата на тишината
се спуска бавно между нас,
а любовта ни е остатък
от болка - в профил и анфас.
Обичал ли си ме изобщо? ...
  158 
"Тя не е като вас, разноцветни гердани си сплита
и ги спуска в небето - въздушна и ярка дъга."
Меги Миткова
Тя върви сред града и след нея усмивка остава.
Парцалива наметка край слабото тяло виси. ...
  445  10  19 
Дъга ли бях?
И дъжд ли ти ми бе?
Зеленото под миглите безсънно е.
Очите ми намекват за небе,
но всъщност отразяват земно дъно. ...
  459  12 
  390  27 
Създадох я от своята сълза -
солено-сладка, гòрко-необятна.
В началото се виеше - лоза,
разлистила ластари наобратно.
И после сам за себе си разбрах, ...
  164  12 
Един живот не стига
… не е толкова просто да станеш човек.
Понякога цял един живот не стига.
Хазрат Инаят Хан („Мистични медитации“)*
Май никога един живот не стига ...
  121  12 
  144  15 
  127  10 
  179  14 
  103 
  168  13 
  157  10 
  968 
Завръщането винаги боли
по някаква неведома причина.
На прага сядаш, чакаш, но дали
пристягането в ляво ще премине?
И с вързани очи ти е познат – ...
  164  11  13 
Завръщането винаги боли
особено когато си виновен.
В сърцето ти, забити сто игли
превръщат топлината в ясен спомен.
А иначе не плачеш. Няма как. ...
  213  17 
В офиса си взех заплата,
към дома се устремих,
но на паркинга с колата
силно аз се изумих.
Някой гумите бе срязал ...
  278  36 
Аз бих се скрила от света –
в една колибка от тръстика,
и с просто одърче с листа –
наместо пухена завивка,
луната да ми бъде свещ, ...
  135  19 
  172  10 
Според сезона те обичам,
според сезона те ценя.
През зимата аз те отричам,
дори те мразя през деня.
През пролетта се влюбвам лудо ...
  115  11 
Беше топъл есенен ден, когато автобусът спря в центъра на селцето. Дърветата бяха в златни одежди. Слънцето хвърляше топли лъчи от небесния лазур. Хората се изнизаха от автобуса и Елена се придвижи към вратата. Смъкна двата си куфара сама. Никой не й помогна, но тя не очакваше, че помаците ще се вту ...
  599  64 
  143  10 
На път ли тръгвам
или път ти нося
по бродните усои
на сърцето…?!
Похърква утрото, ...
  272  12  27 
Щом зърнеше Любен, дъхът ѝ секваше. Заиграваше сърцето в пазвата ѝ, а той не сваляше очи от нея.
Попиваше жадно Босилината хубост и поемаше душата му светлината под тъмните ѝ ресници.
А тя го гледаше сякаш без свян...И колкото повече се взираха един в друг, толкоз чезнеше дъхът им.
Извръщаше поглед ...
  414  11  34 
Подадох и последната череша,
а после дълго в себе си мълчах.
До там, че тишината безутешна
далечни думи стриваше на прах.
Не знам дали защото все валеше ...
  179  17 
  296  11 
Сицилия. Море лазурно. Етна.
Разнася вятър вулканичен прах
На дон Боргезе вилата кокетна
e в стил барок, достойна за монарх.
Но бе умислен донът напоследък – ...
  252  10  22 
Хубаво ми рече мама:
–Пена е беда голяма!
Дръпната е и чепата,
ще ти тегли, май, главата.
Ала сам се аз натресах, ...
  185  26 
На Т.
Сега цъфтят липи и цвят се рони
под облаци от нежност бяла,
и восъчните пити ще напомнят,
че нашата любов е цяла. ...
  183 
На всяка от дъщерите ми
Поредната горчива чаша, рожбо!
Не казвай нищо. Зная, че горчи.
Светът навън е толкова безбожен,
че често ни се иска да мълчим… ...
  163  17 
  235  13 
Младежът Бончо цепел през гората,
провирал са през шипки, дрян и глог,
в преследване на птичка непозната,
защото бил заклет орнитолог.
Към клоните насочил сетивата, ...
  225  28 
  195  11 
Предложения
: ??:??