Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
3 293 резултата
Не съумях в света ти да се впиша.
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...
Изтлях и сведох цвят като кокиче,
забравило за вярата предишна,
че има право цвят да се нарича.
До теб вървях, но с етикет Излишна, ...
113
2
5
194
3
6
163
4
Да можех да избягам днес от себе си,
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...
да можех да се слея с тишината,
в душата да изчистя всички белези
и да изпея песен недопята...
Да можех в пясък топъл да потъна, ...
193
9
19
Пазя ги.
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
Не с имена по диагнози.
А с очи, които ме гледаха
с вяра.
С мълчание. ...
248
7
12
Писмо до онзи, който би те стъпкал:
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
„Животът е илюзия… нали… –
за нечия изстрадана прегръдка
за нещо, от което ще боли
и много ще прилича на омраза ...
394
12
18
Стоя на брега, край безкрайното синьо,
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
присвила очи гледам морските пръски,
дето мокрят деня с цвят на златно мастило
и умират за миг. И за миг пак възкръсват.
Няма вятър край Влас. Тук морето е стъклено. ...
280
11
14
237
2
3
272
10
10
Зениците са с цвят на абанос.
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...
Небето ръфа без душа плътта си.
Земята крачи по первазна ос
с начупени от слънцето гримаси.
Празнувам аз, обичана, нали ...
316
10
21
1433
2
5
283
1
4
349
2
4
Блъсканица, до последни сили.
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
Свещи – индулгенции за рая.
Три дни пили и се веселили.
Агнето – изядено накрая.
Вярата ви – в ритуали празни, ...
266
7
10
НЕБЕСЕН ГОБЛЕН
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...
За какво са ми всички пари,
дето ревностно сбирам и кътам?
Да си купя не мога дори
ни отсрочка, ни още от пътя. ...
275
9
19
450
15
16
425
12
10
В календара се вглеждам с нескрита почуда:
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
откога сме съседи с теб, свъсен Април?
В моя сън все е зима, по тъмно се будя,
а в юргана на баба съм спомен завил...
Е, довиждане, Март, преднамерено бляскав! ...
374
9
20
Погледни ме сега. Виж очите ми светлозелени,
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
разтопи го снега. Нека лудост е в моите вени,
щом цветята заспят, посвири ми на арфата лунна
само с ябълков цвят ме засипвай щом пак те целуна.
Аз съм пролет. Едва те поглеждам през миглите гъсти, ...
400
10
14
Слънцето ходи на детска градина,
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
учи се врабчовци как да брои,
как по росата на пръсти да мине,
камък да стопли, дъга да скрои,
как на върбата венчето да сплита ...
481
11
24
В руините на мъничко селце,
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...
под сянката на стогодишен орех,
прегърбена, с набръчкано лице,
тъжеше малка църквица за хората.
Припомняше си първо кръщене ...
1501
11
20
471
4
8
476
2
5
3318
7
26
677
13
15
496
2
4
330
2
4
368
1
5
На Дунав край водите кротки – чернозем.
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
Каруци с тикви, грозде – за гореща кръв.
Един закоравял от мерзости серсем –
за своя остър нож уших дебел калъф.
Еднакво бяха утрините непробудни – ...
309
8
8
363
5
6
Героите ни днеска са в сандъци
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
266
7
7
В света има тайна, укрита от злото,
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
292
5
6
370
4
5
В измислен свят с измислени морета
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
те приютих. Подобно на Калипсо...
Но корабът (прегризал сам въжетата)
отплава. И започна да ми липсваш.
Вълните бяха с цвят на нетърпение, ...
237
9
9
531
3
2
Денят като пустиня суха ялов е,
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
а аз дори сред пясъци цъфтя,
тъгата ми поднася равни дялове
от думи приседливи и цветя.
Преглъщам ги с кафето черно думите, ...
371
4
9
на сина ми Богдан
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
Коридорът на дните е тесен
и са ялови всички вини.
Под хамбарите синята плесен,
като завист човешка кълни. ...
333
6
6
480
4
7
542
6
13
675
4
3
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
