Доста доближаващ се до Далчевия свят, е и моят. И двамата си задаваме въпроси, на които не се отговаря никак повърхностно, а в повечето случаи не можем да отговорим въобще. Книгите, които са оставени на пода в стаята напомнят за Далчевото познание-печал, събирайки прахта на не живяното битие. Тази тъй сива стая с голи стени без и една йота контрастиращ нюанс на нежност и щастие, отразява безразличието на лирическия наблюдател, който не разбира тревогите на света. В резултат на това непукистко отношение към човешките терзания, лирическият говорител отправя поглед към открехнатата врата в стаята, от която наднича/прозира космическият мрак на небитието. Той изпитва любопитство към Неизвестността, в която вярва, че съществува не малка порция Истина. Лампата е надвиснала над него като изкуствен източник на животоспасяваща светлина. Лампата символизира „спасител“, който води до неизбежната гибел. Светилникът е един измамник-спасител такъв, който не се спира, за да се домогне до Щастието.
© Княгиня Нощ Всички права запазени