Петър1 (Петър Димитров) 7 януари 2019 г., 0:00 ч.  

Обичайте човека до вас 

112 4 9

Животът е това, което се случва,

докато правим планове за бъдещето.

Джон Уинстън Оно Ленън

 

От ранно детство... Не, чакайте, ще започна различно сега:

Тази история не се е случила утре:

 

Най-близките ти казват, че трябва да се промениш. Да станеш по-конвертируем, да не си толкова рязък, да си мил с хората, които не можеш да понасяш. Защото те обичат. Поне с мен беше така. Моята мила майка ми казваше: "Петърчо, много си ми непокорен, мама". Сигурно е била права. Аз не знам. Отметнал съм черната пелена пред своето огледало, ето на: вече всеки може да гледа в мен. Да се огледа и да види себе си. Понякога един лъч светлина ме пробожда ето тук, вляво, някъде между ребрата. После светлината изчезва, понеже тя има такова свойство. Особено по пладне. В мига, когато няма сенки.

 

- Знаете ли колко е трудно да различиш истинската обич от имитациите?

Не, сериозно ви питам, хора:

- Знаете ли?

Нека въпросът ми, освен че ви дразни, да отеква в сърцата ви, и в напредналите ви души. Нека не чакаме. Да изметем всички паяжини от ъглите на това бедно сърце, нека го направим едно такова чисто и щастливо. Защото, нали съм ви казвал и преди:

- Трябва да сме щастливи, това е нашата съдба и нашето участие в този огромен свят.

- Няма, няма друго, запомнете го!

 

Така, че бели, жълти, черни и червени, нека всички сме щастливи такива каквито сме. Но, с най-близкото ни същество. С човекът, с когото живеем. Без значение дали това същество е мъж, жена, нещо смесено. Някой, който обичаме и ни прави щастливи. Без да иска в замяна нищо. Тогава сме най-добри и склонни да даваме. Грешка! Ние Ще даваме, най-доброто от себе си, по много.

Докато ни има, а после споменът за нас ще огрява дните на най-близките ни. Това е нужно. Нищо повече.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря ти, Веси.
  • veesii70 (Веселка Стойнева) Да, така е! Щастието е да намерим своята сродна душа и да сме заедно в добро и зло! Поздрави!
  • Петър1 (Петър Димитров) Приятели, няма значение дали моите думи ще са харесвани. Аз ще съм щастлив ако това, за което пиша се случи. После може и да ме забравите, аз вече няма да съм нужен.
  • vega666 (Младен Мисана) Лошото е, когато бъдещето започне да прави планове за нас! Харесах, Петьо!
  • Елка (Елка Тодорова) Най-важното е да намерим сродната си душа, за която правим всичко и от това се чувстваме щастливи!
  • Петър1 (Петър Димитров) Благодаря, Стойчо!
    Благодаря, Миночка!
    Благодаря, Ана!
    Благодаря на всички!
  • Аnna (Ана Янкова) Пустото ежедневие, понякога е толкова сиво и еднотипно, че нямаме време да казваме на любимия колко държим на него!А трябва! Щастието е и в малките неща, в една топла дума, в една прегръдка, в едно уверение,че си обичан. Относно скъпите ни майки, то често не съм слушала и съм била непокорна. Времето ни научава дали е трябвало или не-да бъдем такива...Поздрави, Петър!
  • M1234567891 (Миночка Митева) Ако не можем да го постигнем,поне се надяваме,някога живота да придобие друг смисъл.Да го живеем с любов,както го правят птиците и да летим на крилете на мечтите си!
  • Ranrozar (Стойчо Станев) Е,братко, майка ти е познала!Че коя майка не познава част от себе си?Непокорна е мисълта ти!Все мечтаеш за нещо истинско, хубаво! Че нали това осмисля живота ни?!
    Разбра ли, че и други майки са мислили същото?
    Прощавай, мамо!

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.