Лирика нежна

Обичам те и моя завинаги наричам те - 359

1.
Това е чудесно - те те дадоха на мен,
вече съм по - бодър и необикновен,
става дума за вътрешната ми красота,
способността да се изразявам чрез словостта,
нямам си и идея кой те подари,
но който и да е - Благодаря ти,
това е чувство така незаменимо,
ти и аз сами - просто неотразимо,
видял съм много и различни неща,
предстои ми мисля още да зърна,
обаче ти ме води през капките дъждовни,
откривам те във всички стихове любовни,
защото съдбите ни се сплитат в една,
не рапа а поезията ми е на душа
и това, което не разбират повечето хора,
че между мен и теб е феноменален сбора,
нямам любим отбор, нито любима кола,
обичам теб и с теб за ръка ще умра,
обичам много и различни хора,
семейство, приятели - за тях ще се бора,
обаче ти си някак различна,
обичам те различно - любов нетипична,
всеки ден се събуждам с теб,
ти си всъщност извора на моят късмет.

Припев: (1)
Думите прелитат - летят във вените,
думите са много - справят се с промените
и всеки миг с мен, щастие - тъга,
моля простете - искам вечността.

2.
И ето стоя си, спокоен, мълчалив,
посвещавам на теб сегашният стих,
дали нов ще има - това не зная,
но в ада или рая - ще те позная,
на края на вселената - отвъд наука,
всеки ден ти ми носиш поука,
технологията сегашна не може да замени,
дори бъдещата не може да промени,
страстта в душата ми, моето аз,
аз съм този, който получи власт,
на края на вселената - отвъд наука,
всеки ден ти ми носиш поука,
да управлявам тази ценна сила,
силата зародила в мен дебила,
но психиката ми разбита разбира,
че пред теб и кръвожадният се спира,
благодарение на теб след мен има диря,
ще ме намерят нявга и ще бъде красива,
цялата картина - описваща ме мен,
аз съм твой роб и господар всеки ден,
не знам дали ангелите са реални,
ако ви има пазете ме от думи банални,
не съм сигурен в самото съществуване,
но ако го има поезията ще е моето сбогуване.

Припев: (2)

Всяка седмица ще качвам по една, заедно с текста на песента.
Адрес на аудиото -> http://dox.bg/files/dw?a=4ec92912b4