12.05.2023 г., 20:33

Преоткриване - версия "Жарко пладне"

1.8K 0 0
00:00
03:55

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Симеон Пенчев Всички права запазени

Сълзите ти – потиснати вселени.

От облаците – капки сътворени.

В очите ти проблясват чудеса.

Дали това е смисъла на любовта?

 

Запитах се защо съм тук, на таз земя?

И отговор си дадох аз едничък.

За да обичам и да съм богат със обич.

Да знам, че в мене се заричаш.

 

Ще те повикам с нежния си глас

и ти до мене ще изприпкаш.

Ще те прегърна с топла ласка.

Сълза в окото ми ще заблести.

 

И нека философите да се замислят:

„Как любовта душите ни е покорила?“

Във своята власт – една едничка,

сърцата ни от самота е скрила.

 

Слънчеви взори земята галят.

Божествени порти пред нас се отварят.

Листата нашепват тайни изкусни.

Просто ми липсват твоите устни.

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Петък

beggins

Събирал ли си спомен по пътека? – трошица по трошица, дълъг ден… Тревите са жени, денят е петък и тв...

Пак сами

herz07

Това е версията с женски вокал.Текстът е на съфорумката ни Евгения Георгиева -Гери 24. Аз мисля,че т...

Stato d'animo

Седем

...и където всички други те гледаха, аз те видях... Съдържанието на любовта е тихо, извън буркана с ...

Приспивна

beggins

Заспиваш и моля се съня ти да бъде цветен, всяка болка да те забрави. ...

Going the Distance

Silfredim

Едно от малкото ми произведения написани като на шега, за ден, някъде из Тихия океан, изпълнен с оне...