Срещнах те на улицата малка.

Ти беше леко удивена.

Как така след толкова години

те познах и даже името ти промълвих?

Това за мен бе истинска загадка.

И Бог така е пожелал да се открием  най – случайно.

Да се усмихнем и да сътворим

една любов безумна и безкрайна.

Да пишем стихове в прегръдки сътворени.

Да слушаме щурците – вдъхновени.

Полегнали  в тревите, загледани в звездите.

да мечтаем за бъдеще щастливо.

Когато ме докосна, усетих топлината и

любовта ни завладя във танца на последваща позлата.

Така и досега, така и досега.

Когато се заражда любовта.Когато се поражда любовта.

Когато се ражда любовта, трептят две влюбени сърца.

Прекъсва тягостната самота.Развихря се свещена доброта.

Любовта, любовта на света е една, но когато те стисне във

прегръдките силни, на разкъсвай окови не търси висини,

просто тихо седни, помълчи, прегърни.