Воловете на любовта

Едно идва, друго си отива,

а аз „глупендерът” пиян,

стоя с неизорана нива

и воловете ще отидат зян.

И тоз живот ще си отиде.

В усилията си оставам сам.

Но нека Бог да ми завиди,

че с него се познаваме едвам.

Крилатите пегаси да довтасат

и всички музи да се насадят,

с приятели на мойта маса,

за всички вино ще ни донесат.

Ще пеем все греховни песни,

величия у всеки ще блестят

и пътищата неизвестни

в наздравиците ще се пресекат.

Бог ще поиска „селфи” с нас

и старомодно и виновно ще се моли

да не го убиваме в този късен час,

във който нашите души са голи.

А аз ще искам в твойто рамо

и в твоите коси да се спася,

когато всички са пияни,

в нежността ти да се отнеса.

Не ме събуждай, нека си остана

така до утре вечерта.

Ще зарасте ли мойта рана,

ако си тръгнеш през деня.

Едно идва, друго си отива,

а аз „глупендерът” пиян,

стоя с неизорана нива

и любовта ми ще отиде зян.

Едно идва, друго си отива,

а аз на пристана стоя,

кораб от очите ми се скрива

и някъде на борда Тя.

Надежда пазя във сърцето.

Друг кораб ще се появи.

Дано да видя с Господ от небето

на борда някъде и Ти.

И ти...

Едно идва, друго си отива...