Plevel (Силвия Илиева) 7 септември 2017 г., 23:19  

Къде е Ирина 14 

328 7 14

 


14.

В 15:20 часа на вратата на кабинета се почука и вътре влезе висок униформен полицай.
– Инспектор Иванов, свидетелят Монов пита, докога ще го държите там, обвиняем ли е? 
– Ще постои още половин час. Занесете му вода, няма да пририта.
– Настоява и за служебен защитник. Какво да му кажа?
– Чакаме всеки момент да дойдат оперативен работник, дознател и експерт, за да извършат претърсване в дома му. 
– Разпитваше ме за лудата. Да му кажа ли, че я пратихме в  ЦПЗ? Каза също и че е гладен.
– Заведете го да яде някъде наблизо и затворете вратата, полицай. 
Вратата се затвори. След още двайсет минути инспектор Иванов кръстосваше нервно кабинета си и размишляваше на глас, докато Офелия четеше на бюрото си разпоредбата от прокурора. 
– Истината е, че ако мъж убие заради някоя жена, това ще го издигне в очите ѝ, така е и в дивата природа, Офелия. Женската се съвкуплява с най-силния. Ние сме животни! – обувките му изскърцаха в паркета. Офелия вдигна глава иззад документите.
– Съвсем не е вярно, инспекторе! Пък и не намирам връзка със случая – възрази тя.
– Вие сте различна, а и все още сте много млада. От колко време сте в полицията?
Лицето на Офелия се зачерви.
– Почти една година, инспекторе.
– Имах един случай. – Въодушеви се той. – Съпругът профилактично биел жена си. Любовникът не издържал и изпаднал в дива ярост. Причакал го вечерта след работа и му теглил един нож. Пак няма свидетели. Съпругът издъхнал от загуба на кръв, с шест прободни рани в областта на корема. Притиснах любовника и си призна, получи десет години и съм почти сигурен, че вдовицата още го чака.
– Тук престъплението е малко по-различно – прекъсна го Офелия.
– Права сте и е по-сложно. Какъв мотив може да има Глишев? 
– Ревност? – повдигна брадичка секретарката.
‒ Твърде клиширано е и е по-логично да посегне на Владо, а не на Вера. Не чухте ли какво каза на разпита. Той я боготвори, Офелия! Кой посяга на собствения си Бог? Не е това. Има нещо, което ни убягва – замисли се Борис. – Трябва да погледнем с безстрастни очи, да бъдем над емоциите.
– Истината понякога е клиширана и емоционална, инспекторе.
– Възможно е, но престъплението е извършено по жесток начин. 
– А какво ще кажете за Владо? – затаи дъх секретарката и свали очилата си.
– Не. Има разумен и овладян вид. Наблюдавах го през цялото време.
Офелия махна мъхче от панталона си и подпря брадичка на ръката. Кафявите очи мъждукаха от вълнение.
– Да предположим, че за един час е бил неовладян и търпението му е изригнало в агресия. Нали има и такива вулкани. Как се казваха?
– Спящи – допълни Борис.
– Да, точно така. Събудил се е изведнъж и е пожелал да се откачи от семейния намордник. Купил си е оръжие, стиснал е очите и е изригнал.
– Забележете, осем пъти – вдигна пръст Борис. – Голямо изригване ще е било. Не ми звучи правдоподобно, Офелия. За целта е било достатъчно да се разведе…, ако е искал. 
– Около какво се върти днес света, инспекторе?
– Пари! 
– Да! А оръжието излиза по-евтино от бракоразводно дело –  примигна с малките си очички Офелия.
– Съгласен съм, имам опит с две такива дела. С втората жена беше добре до сватбения жартиер, после се налагаше да ставам един час по-рано от нея, за да правя, каквото си поискам, без да чувам джавкането ѝ.
Смутените очи на секретарката го следяха с интерес. Той се горещеше.
– Беше като ловджийско гонче. Но някаква подобрена селективна порода. Чуваше, когато пепелта от цигарата ми пада на килима. Чуваше, какво мисля и най-вече какво не мисля. Но да се върнем  към престъплението, Офелия! – извади цигара той. – Всъщност, не смятам, че Владо би отнел живота на жена си и при това сам. – издиша дима.
– А какво ще кажете, ако Владо се е сдобил с оръжието? Кой ще продаде оръжие на жена с психично разстройство? Ирина е стреляла. После Владо е почистил след нея. Екипна работа. И чиста.
– Този вариант е по-вероятен, Офелия. Убийството е станало между 21-22 часа вечерта, но къде? Колата се издирва, оръжието още не е намерено, няма свидетели, няма кръв. Не забравяйте, че трупа е посипан с бензин. Все едно чувалът е паднал от небето направо в реката. Пляс! – щракна с пръсти Иванов.
– И двамата нямат алиби. Единият е бил сам вкъщи по това време, а Ирина не помни.
– Офелия, да погледнем престъплението от птичи поглед. – отбеляза Борис.
Офелия примигна и продължи.
– Добре, да вземем предвид това, че заподозряната е с приблизително моя ръст и килограми. 
– Има-няма петдесет килограма живо тегло – обобщи  Борис.
– Петдесет и четири. Както и да е – приглади тъмния си атлазен кок секретарката. – По теорията на вероятностите и логиката малко е възможно тя сама да влачи чувал с осемдесет килограмов труп, без да бъде забелязана, без следи от кръв и двамата нямат шофьорски книжки. Проверих, че река Л, в която намериха трупа, е на около петнайсет минути път пеша от жилищата на Ирина и Владо, но само в случай, че не влачиш мъртвец. Тогава времето би било двойно, да кажем половин час.
Инспекторът беше приятно изненадан за пръв път от толкова словоохотливата и находчива подчинена. 
– Изключете жилището на Ирина – сви устни в гримаса. – Там нищо не се е случвало. В понеделник са се нанесли братушките от Русия, освен това съседите са със слух и зрение на сови. Сега си спомням, че чувалът беше пробит – допълни той. – Има логика в думите ви.
– Ами бащата на Йордан Глишев? – продължи секретарката.
– Не, не мисля.
– Защо не? Извършено е с гняв и личен мотив. Коя любов е най-дълбока, но същевременно и най-уязвима? – нежният ѝ тембър звучеше убедително. – Родителската! Освен това вие казахте, че бащата е изпълнявал двойна функция при отглеждането. Майката е абдикирала от дълга си. Той го е отглеждал сам. Желаел е да види сина си щастлив, но не и с жена на годините на майка му.
– Именно! Защото е най-силна и защото сам го е отгледал, не би го лишил от себе си, рискувайки свободата си. Би си навлякъл единствено ненавист и омраза. За какво щастие говорите? – разгорещи се Борис.
Офелия се размърда. Кокът на главата ѝ блестеше като сладка шоколадова поничка, която се поклаща пред зле прикрития му стръвен поглед.
– Разсъжденията ни са повърхностни, инспекторе. Нямаме основа, в момента гадаем. Трябва да изчакаме балистичната и физико-химичната експертиза.
Той мълчеше.
– Възможно е Ирина и Владо да нямат нищо общо с престъплението – вметна тя.
– Офелия, мислим прибързано. 
– Така е.
– Трябват ни солидни доказателства и същински мотив. Не знаем нищо и за другите близки на жертвата. 
– Ще се целим нависоко, за да приключим с този случай успешно.
– Царят на доказателствата е признанието на обвинения – констатира тя и поничката затанцува.
– Офелия, много съм гладен, а вие ще ми изядете хляба с тези обобщения.
Белите ѝ малки зъби едва доловимо блеснаха над лилавата риза. 
– Нико ми донесе един бял шоколад. Искате ли? – лицето ѝ беше малко и светло, очите се криеха зад рамките на очилата.
Борис върна безизразното си изражение.
– Оставете шоколада. Какво става с  групата? Защо се бавят? Свържете ме с експерта.
 


 

 

 


 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • PepiPetrova (Pepi Petrova) Хм, въвлича Офелия в размислите си, за да скъси дистанцията, а общата тема на разговор винаги сближава... Да видииим...
  • GerganaEgova-dineva (Гергана Егова-Динева) Три части прочетох на един дъх! Чакам още!
  • anabel7 (Албена Димитрова) Продължавай, Силве, че я виж тук колко фенове държиш под напрежение! Много ти се радвам! Успех!
  • Plevel (Силвия Илиева) Гавраил и Лина, благодаря! Чакам си музата и продължавам .
  • линасветлана (Лина - Светлана Караколева) И на мен ми е много интересно!
  • Gavrail45 (Гавраил Йосифов) Винаги инспекторите търсят мотиви и логични вероятности.Но ако всичко се окаже алогично.
    Мнооого интересно става!
  • Plevel (Силвия Илиева) Люси, Иржи, благодаря сърдечно, момичета! 💜
  • Иржи (Ирина Филипова) Едно време,като четях роман и ми беше интересен,нямах търпение да стигна до края,за да разбера финала , обръщах последните страници,а сега....и да нямам търпение за развръзката-само гадая,както и всички останали!Голям си майстор,Силве!И така "професионално"въртиш интригата,сякаш си била в полицията?Браво!!
  • ЛюсиЦ (Люси Петкова) Ще има май нови любови... освен убийства. Офелия... малки зъбки и малки очички... ама умница😁
  • Plevel (Силвия Илиева) Корабчето МВР е предимно от мъжки екипаж, съмнявам се случайно да е попаднала там. 😊
    Усмихнахте ме, прекрасен ден ви желая!
  • Роби (Роберт) Става още по-интересно!...Давай все така уверено напред, Силвия!...
    Абе, този инспектор много заглежда Офелия?...Но тя не трябваше да му казва за шоколада от Нико, стана му неприятно на човека!...
  • Plevel (Силвия Илиева) Благодаря, Ели и Мариана! Много сте готини, поздрави!
  • brinne (Мариана Бусарова) Много хубаво, Силвия. Тази секретарка с атлазения кок виж каква скрита лимонка е. Поздрави.
  • voda (Елица Ангелова) Все по-заплетено и интертесно става...
    Как ли се излиза от този лабиринт?
    Пожелавам ти прозрение и силно перо, Силвия!

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.