23.11.2018 г., 22:08 ч.  

 Огняна - 4 ( Реми) 

  Проза » Повести и романи
380 10 17
Произведение от няколко части « към първа част
15 мин за четене

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Обстоятелствата не променят човека, изборът си е негов, но обстоятелствата често служат за оправдание
    Много хора преминават по едни и същи пътища, но не всички продължават по едни и същи!
    Да видим...
  • Приемам забележката, Георги. Просто не е завършено. Много се радвам, че ти е харесало дотук. Благодаря ти много!
  • Е, не, това е грубо спрямо читателя. Тук няма завършеност, трябва да го доведеш докрай, какво си го оставила така, вече го направих "Избор на редактора", нямаш избор.
    Може би си искала заключението да е, че студентския живот и приятелства са променили героя и тя е станала крадла, но не звучи като финал, остават и много неяснотии за Огняна, която всъщност би трябвало да е главния образ според заглавието.
  • Благодаря ти, Доче! Зарадва ме, винаги ме усмихваш. Мисля, че няма да има продължение.
    Благодаря на всички, за подкрепата!

    Весели празници!
  • "Беше плувнала в пот, искаше да мете, да мете, да измете цялата улица и целия град и всичко да светне от чистота, мръсотията да се изпари, хората да запеят от радост и с Дани да се разхождат между тях."

    Разходих се между тъмното и светлото, между сивото и цветното, романтиката и грубостта на ежедневието в полето на вечната борба между доброто и злото. И чакам продължението.
  • Извинявай за грешките, Силвия, ще редактирам.
  • Възхита за Вас, приятели! Благодаря много!
  • Хареса ми... Натам?
  • След прочитането на тази част ми е доста напрегнато!
    Това от самосебе си показва, че умееш да увличаш читателя с разказаното!
    Чакам с интерес продължението!
  • С възхита и почитания!
  • Светле, Гавраил, благодаря от сърце! Благодаря за любими.
    Иржи, не знам какво да кажа. Не я определям за особено силна, изобщо като цяло напоследък не си харесвам писането, разпиляно е. Опитвам се да бъда обективна със себе си, няма да се оправдавам, но нещо не е както на мен ми се иска да бъде. Да, мечтая си за време. И за временна изолация. Хубаво звучи . Благодаря ти за подкрепата и прекрасните думи!
    Сърдечни поздрави на всички и още веднъж - Благодаря!
  • Няма по-силни и по-слаби части!Всички са мнооооого добри,Силве!Заплиташ,заплиташ интригата,а ние я глътнем веднага....И чакаме следващата!Мисля,да си вземеш отпуск и да нащракаш повече части....Макар,че прозаиците стават все повече и повече и отнема много време да се изчетат всички на часА!Поздравлявам те за удоволствието!
  • Винаги интригуващо.Чакам развитието.
    Поздрав от мен!
  • Силве, Поздравления за тази част и очаквам продължението
  • Благодаря, Лия и Марианче за милите коментари, радвате ме от сърце. Благодаря на хората, които поставиха в любими и на тези, които следят.
    Уютни почивни дни и много споделени усмивки Ви желая!
  • В тази част дарбата ти да си детайлна в неща, които карат читателя да се пренася в точния абзац сред действията на героите, се е разразила със силата на ураган.Всяко листо, което издуха вятъра, всяка негова игра срещу замитащата метла на героинята ги почувствах силно. Аз бях всичко това и не бях. Силна метафора на ума и чувствата на героинята, преплели се в една сива , заплашителна реалност и в едно изпълнено с ветровити мисли съзнание.
    Силна и стихийно отнасяща те история, която те дърпа да четеш и четеш и се питаш: Това прочетох ли го? Връщаш се отново и след поредното четене си казваш: Почувствах го!
  • Страхотна част. Много ми беше интересно и чакам следващата.
Предложения
: ??:??