Петър1 (Петър Димитров)
78 4687
17.05.2023 г., 6:52 ч.

* * * 

  Поезия
463 2 10

Тупка и блъска

една тишина.

Иска да влезе,

да ме прегази.

Тътнат отвън

морски талази.

Вятър и сол,

жива вода. 

Аз съм. И там.

Духом съм там:

вечери светли

нежно ме пазят.

Дните ми стръмни -

тъмни боази.

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Сенилга. Аз не се наемам да превеждам на руски, много съм зле с падежите. 😊
  • Отлично! По таким стихам учу ударения.в болгарском языке.

    Мячик стучит
    один в тишине
    хочет, спешит
    ударить по мне
  • Катя, браво! Позна. Петя, държа го, но съм като изгнаник на тази суша. Но, каквото - такова. Изборът е мой. 👍
  • Моята тишина отдавна ме е прегазила. Ти щом още държиш фронта е добре
  • Май е носталгия.
  • Получи се епично, а не бива. 😊 чакай да те приветствам, както го правят тук кифлите от двата пола: - Пепи!!! 😀
  • и мисли без с/мисли. И на мен ми хареса!
  • Ох, какво съм написал…
    Благодаря!
  • !
  • Много ми хареса!..Сетих се, за "най-хубавото тяло без тяло"
Предложения
: ??:??