Забравили за любовта,
говорим -
сричаме.
Добро ли е -
то значи е обичане.
А тя очаква пред една врата:
да я повикат.
Тя не настоява.
Тя да чака може.
Не забравя.
Добро ли е -
то значи е обичане.
Вече не сричаме -
и любовта е тук.
Тя наша е.
Вратата и отваряме,
и ето - чудото се случва:
светлина!
И става топло,
и красиво е.
И само наше е
усещането, че сме живи,
и че има ни
във този свят
така голям,
и че не сме сами.
И заедно сме.
© Петър Димитров Всички права запазени