28.02.2010 г., 1:50  

Искам да ти разкажа за тях

923 0 27


 

Те не са сини – спокойни морета.

А топли води. Понякога бурен океан.

От сутрин те търсят и щом те намерят

поглъщат те жадно - без никакъв свян.


Опиват се с твоите. И после притихват.

Ръмят в неочакване – до избистряне чак.

Когато по изгрев ги търсиш неистово,

тогава са езерни - оглеждаш се в тях.


Не се изненадвай! Приличат на твоите.

Съвсем като тях са, когато заспя.

Едно сме откакто потъна в очите ми.

Денят се събуди! А времето... Спря!

 


27.02.2010

Julie

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлия Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...