Петър1 (Петър Димитров)
72 4641
9.11.2024 г., 21:59 ч.

На Алистър Дънкан – един от последните, един от добрите 

  Поезия » Свободен стих
131 1 6

Още девет години, Алистър, само още девет.

А после ще плаваш някъде

по горното течение на Темза,

на юг – по Севърн,

която (не си забравил, нали)

е най-дългата река в кралството…

Ти ще си в твоята дълга и тясна речна лодка,

ще ни каниш на гости и ние винаги ще идваме. 

Само ти и черният Тед – онова срамежливо коте,

което ти осинови съвсем скоро,

само вие двамата се носите

по тези несвършващи речни канали. 

И спомените ти, Алистър,

които полека нахлуват вечер.

Когато пушиш своята лула.

Когато самотата ти не е само твоя вече. 

До утре, приятелю, до някога. 

И не забравяй – Дънкан означава вожд.

Може би – привидно смирен,

но все още див и свободен. 

И така – до скоро, приятелю,

До онзи ден, когато

заедно

ще изкачим един скалист

и леко заскрежен връх с теб.

Там – в твоята страна,

още – не съвсем забравена.

Където екотът на гайдите 

напомня ми за моите върхове.

© Петър Димитров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Това, което ще остане от нас е една душа. Другото е dust in the wind. Не мога да кажа “Наздраве”, Алистър Дънкан не бива да пие, защото е алкохолик. Веднъж го спасих, докато беше изпаднал в поредния си алкохолен период. Веднъж и той ме спаси, когато имах нужда да бъда спасен. Но това е друга история. Истории: някои просто настояват да бъдат разказани, други трябва да останат тайна.
  • "Когато самотата ти не е само твоя вече."
    Благословена и вдъхновена вечер, Петър1 (Петър Димитров)!
  • Благодаря ви!
  • "Когато самотата ти не е само твоя вече."
  • Хубав стих
  • Много силно!
Предложения
: ??:??