Дори да закъснея,

пак ще бъде рано.

Очите ми са кей,

а кеят - мокър гарван.

Дори да се препъна

в илюзия за време,

в следите ще покълне

предчувствие за тебе.

Ще искам да заплача,

но няма да успея.

Стрелките са палач.

С едно крило е кеят.

Дъждът се е разхайтил.

Палачът е препил.

Сънят ми срича хайку,

а кеят е безкрил.

Дори и да избързам,

знам - ще закъснея

навреме да превържа

остатъка от кея.

     Стих: danda (Даниела)