24 abr 2025, 22:51

Дамян Дамянов ,,Още съм жив,,

1.8K 2 2
00:00
01:50

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анахид Демирова Todos los derechos reservados

...

Ръката ми отвикна от писалката,

машинката ми пишеща ръждяса.

И се простих с илюзийката, малката,

че някога съм бил поет и пак съм.

Какъв поет?! Глупак! И нищо повече!

На този свят, сегашен и предишен,

любов не му е нужна, а любовници.

Поетите са хора най-излишни.

Да, той, светът, зает с по-други трепети,

затънал цял в омрази, в бизнес, в кърви,

наистина обича си поетите,

но само че ги предпочита мъртви.

Та да приключа с темата започната

за творчеството, смисъла, живота,

все по̀ си мисля да им туря точката —

не в листа с молив, а с куршум в челото.

Така най-лесно драмта си, малката,

зарад която толкоз труд излишен

съм изхабил с машинката, с писалката,

с един-единствен изстрел ще напиша.

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Петър! Бях в сходно настроение, когато реших да прочета нещо за сайта. И понеже се знам колко дълго избирам и творба, и музика към нея, реших да прочета първото, което се падне произволно, щом отворя страница от стихосбирка на Дамянов. И.. се падна това. Може би затова се получи един от най-добрите ми прочити.
  • Яворов го е направил. И не само той. Трудно се понася този свят, освен ако не си будист или дебил. Или пък имаш чувство за хумор. "Когато стане истински напечено, чувството за хумор не помага" - казва старши сержант Х от "На Есме - с обич и омърсение." "Татко каза, че помага" - отговаря Есме. Кой знае?

Selección del editor

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...

Кольо Матеев – Ковача

Мильо

От сборника с разкази "Аз виждам"

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

Картина 🇧🇬

Елиза13

„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...

Плачът на сърцето 🇧🇬

Елиза13

Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...