Петър1

Стоях и гледах прилива:

вълните идваха към мен,

и целият живот бе тук -

красив и непонятен,

и аз разбирах,

че не мога да съм друг,

защото се родих човек,

на този бряг останах,

а приливът шумеше с тиха сила,

страст и постоянство,

превземаше брега от пясък

и надеждите измиваше,

умората се стапяше,

а аз стоях и гледах:

там бях, но ме нямаше.

 

Петър Димитров

 

Obras seleccionadas
76 el resultado
Нетрайни мигове безкрайно щастие -
препускащи коне към утрото
ме водят за ръка през тротоари пусти.
Заспалите сърца:
невинни чувства; ...
  1447 
Когато вечерта се плъзне - мокра,
когато тръгне си денят,
когато слънцето не ще те стопли
тогава погледни брега:
как е разсякъл синевата морска - ...
  286 
Убий ти поета! - ненужен е той.
Един безполезен е, никога - твой.
Дори и не знае той как да говори,
как да се облича, държи и да спори.
Убий ти поета! - опасен е той. ...
  341 
Трети ден духа. Силно духа, дърветата на улицата се люлеят. Като че танцуват, протегнали голи клони едно към друго. Докосват се - защото се обичат, а може би така оцеляват - заедно.
Юнис се казвал ураганът, а на мен ми харесва да го наричам Юсѝн. Всъщност, Юсѝн е само буря, не е станала още ураган. ...
  99 
Вали и късно е, а всъщност – рано.
Откъснато, търколи се небето.
На клончето отсреща кацна врана,
снегът затрупа мъката, и – ето,
че този пухкав сняг вали и в мене. ...
  389  21 
Propuestas
: ??:??