10 feb 2020, 7:11

Comentarios

Comentarios

  • Съжалявам, ако съм те натъжил, Яна! Има и нотки на оптимизъм, както си забелязала: Мечо разбира, че у дома е там, където е сърцето, където има любов и решава, че „ще си намери приятели, с които ще споделя радости и неволи, ще живеят весело и задружно... и другарка в живота, за която да се грижи, да се обичат…“ Признавам, че финалът в „бяло“ не е много подходящ за приказка, но съм написал това, което виждам и чувствам.
  • Прекрасно изпълнение и тъжно съдържание на приказката.
  • Невъзможно е да се коментира! Това се слуша само със сърцето! Поздравления! Благодаря!
  • 😢 😢 😢 😢 😢 😢 😢

Selección del editor

На теб мълча, не ме ли чуваш?

passi0n

На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...

Заръча ми, напролет пак да мина...

rumbic

Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...

Сбогуване 🇧🇬

Taso

Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...

ЗА ПТИЦИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ МИ НЕВОЛИ 🇧🇬

batsvil

Истински щастлив ще бъда ако се забавлявате, до като слушате този разказ, така както и аз се забавля...

Апокалиптичен залез ( стих Младен Мисана) 🇧🇬

Nassko76

Стих : Младен Мисана изпълнение : Младен Мисана обработка и музикален фон : Атанас Борисов https://o...

До утре... 🇧🇬

anabel7

Умореният ден портокал си откъсва от залеза… Вечерта го завива с кобалтово сини коси… Под бетона гра...