Жестоко е внезапно да излезеш

от рамката на своя сън последен -

да станеш стръкче цвят върху паважа

под шествието на случаен делник.

Жестоко е да бъдеш лист отнасян

във шепата на виещия вятър -

все по- далеч от своето начало,

потрепващ в пипалата на безрая.

Жестоко е да си самотна птица

във зимен ден увиснала бездомно,

обесена с въже от тежка мисъл

в гнездото на изсъхналите клони.

Жестоко е да си съвсем свободен -

в пространство безгранично да навлезеш,

плувец зареян сред самата вечност,

стопил се във студения ѝ център...

С благодарност към Младен Мисана, че ми разреши да рецитирам стихотворението му!

Автор- Младен Мисана

Рецитация- Румяна Друмева

Музика- Карл Орф- “ Кармина Бурана “