През фалшивата позлата на залязващото слънце,
          като ленива котка се извива трамваят
          в дъгата от релси и жици, само за него познати.
          Клатушка се тромаво и бърза да провери...
          Дали е само илюзия?
          Или там, в маранята, двете линии наистина ще се слеят.
          А аз... Не намерих своята успоредна,
          с която да се слея в безкрая.
          И никога не успях в релси да вляза.
          Не заобичах утъпкани коловози и познати посоки.
          Все неуловимото скитах и търсих.
          Стигаше ми да е незнайното - невидяно, неусетено още.
          Нови пътища в мен се пресичаха.
          И не разбрах...! Кога в кръстопът се превърнах,
          на който с теб се разминахме.