Отдалече личи колко сме празни,
очите ни, пресъхнали изгладнели петна.
Заровени там са някъде спомени,
изпълзяват като змии и се впиват в плътта.
Прегръщат душите ни стенейки болни, ...
Виждам в очите си езеро мъка,
бушува, прелива и бясно се смее.
Изтича капка по капка по всяка стена.
Нещастна съм, като планета без своята луна.
Умирам през ден, изяждана бавно, ...
Късно е вече, тръгвам далеч,
да търся аз себе си, там сред смъртта.
Прегръщам безкрая, времето спря,
нима ще е жален без мене света?
Сам ме остави и сбогом не каза, ...
