nanny
16 el resultado
И стаята изпълва ме със спомен.
Сенките наред се плъзгат по стената.
Толкова е тихо в този свят огромен.
Тихо е, когато при тебе е душата.
Какво ли аз не дадох да те видя? ...
  673 
И болката разкъсва ми душата.
Последната надежда в мен се изпари.
Това, че искам да си с мен, не означава,
че този пламък вечно ще гори.
Омръзна ми по гръб аз да се влача. ...
  933 
Разкъсана в очакване на теб.
Съмнения, раздиращи сърцето.
Всяка сянка, всеки силует...
Всичко е така познато.
Нежни думи - като от приказки слова. ...
  638 
Да се сърдя, че не ме обичаш вече?
Едва ли, иска ми се, но не бих могла.
Любовта ни кратка като вир изтече.
И вля се в море от празнота.
Очите свои аз притварям. ...
  716 
Когато аз по теб копнеех, ме болеше.
С надежда гледах отварящата се врата.
Имах твойта обич, ала пак до мен не беше.
Сърцето имах, ала пак ме беше страх.
Нараних ли те, кажи защо си тръгна?! ...
  818 
Животът е като железопътна гара.
Всеки има си билет.
Чакаш ти, подпрян на бара,
дано да дойде скоро твоят ред.
Човек се ражда и умира бързо. ...
  660 
Демон с поглед празен виждам.
На входа райски той седи.
Отровен поглед впил във ангел нежен,
взрял се, сякаш иска да го изгори.
Ангелът с лицето бяло, ...
  974 
Мрак непрогледен
Празни очи
Болка голяма
Безутешни души
Искам до тебе ...
  971 
Дали ще те обичам вечно
Дали все за теб сърцето мое ще тупти
Дали притихнала във мрака ще роня тихо аз сълзи
Дали до мене ти ще седнеш
Дали ще ме прегърнеш утешиш ...
  1030 
Вчера зад завоя срещнах ученичка,
с разпилени от вятъра коси.
Тича като волна птичка -
бъдещето в ръцете си държи.
Спомних си училището старо, ...
  728 
Изглеждаш ми така далечен.
Може би дори недостижим.
Искам те до мене вече.
Не разбра ли, че се промених?
Колко пъти да ти кажа "съжалявам". ...
  680 
Как да те забравя, ми кажи.
Как да върна дните аз назад.
Месеци минават, а ми тежи.
Няма миг покой в моя свят.
Сърцето ми разкъсано на две. ...
  658 
Идваш и си отиваш.
Обичаш и мразиш.
Целуваш и разкъсваш.
Ангел или демон...?
Искам да ме искаш. ...
  1089 
Тя дълго лежеше и се взираше в тесния процеп на леко открехнатата врата. По бузите и се стичаха сълзи. Очакваше момента, в който някой ще я разбере, но, уви, той все така не идваше. Минутите се точеха и с всеки дъх тя усещаше остра пареща болка. Усещането беше неприятно, сякаш малко стъкалце се беше ...
  1008 
Благодаря ти, че те има.
Благодаря ти, че си все така до мен.
Благодаря, че мен обичаш.
Благодаря ти, светлина на моя ден.
Като топло слънце със лъчите сгряваш ...
  605 
Моето сърце - наполовина празно.
Душата ми от болка неистово крещи.
Ръце протягам, за да те прегърна,
но само хубав спомен си оставаш ти.
Сълзите си не мога аз да скрия. ...
  874 
Propuestas
: ??:??