Romanov (Румен) - Obras

Коледата невъзможна 🇧🇬

- Ти нов ли си?
Завари го на височинката, над стопанските постройки – седеше на припек, мъчейки се да открадне топлинка от замръзналите лъчи на бледото слънце. Бе сам, загледан надолу, към обширния двор, застлан с бял камък и лехи с гергини.
- Ъхъм, има-няма, от десет месеца съм тук – кимна, все так ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-12-24T11:00:53+02:00 811 6

Шапката 🇧🇬

“Стигнем ли Бел камък, ще го гръмна!” бе заседнала мисълта на Ради и до там. Повече нито виждаше, нито го интересуваше. Стъпваше с тежки крачки по пътеката и мълчеше. Пред него, на ръка разстояние крачеше Гражданчето Гошо. Излъга го, че на пусия ще го води и онова простото, откачаше от мерак. И бърб ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-12-08T13:19:05+02:00 1K 10

Изстрел в утрото 🇧🇬

Изстрелът тресна неочаквано в сънливото утро. Вледених се. Тъй, както си бях по комбинезон, излязох. Отвън – ботушите, кожата - им сгърчена от студ, напукала се, как да ги обуя. Нахлузвам ги, без много да му мисля, неясно предчувствие натиска в гърдите, пари под лъжичката, като сутрешна язва ме разк ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-12-01T09:10:43+02:00 1.8K 7

Бельо за мръсница, душа за два лева 🇧🇬

Тъкмо я изпратих, свечеряваше се, целувка за довиждане и зърнах тази витрина. Дяволът ме накара да се спра. Зад стъклото, усмихната продавачка обличаше грозен манекен в копринено бельо. Дантели, воалчета, жартиери. Очите да ти останат. И веднага въображението ми мислено го съблече от телцето на тая, ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-26T01:09:53+02:00 1.8K 8

Много ли съм грозна? 🇧🇬

— Абе, какво сте увесили носове! — стряска ме гласът на Дидо. — Ей сега забих мацката от магазина за цигари. Утре имаме среща, на кея! Хе-хе, романтика! Откога не съм стъпвал там…
А аз, откога!
Замислям се — вярно, откога? Сигурно повече от десет години. А там се запознахме с Мая. Разхождахме кучета ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-24T10:23:47+02:00 1.3K 8

Търговска отстъпка по време на криза 🇧🇬

Наближаваше рожденият ден на майка им. Седемдесетият. Събра се домочадието да решат – какъв подарък да ù направят.
- Сервиз! – плесна с ръчици, все едно отупваше тесто от месестите си пръсти, снахата Мира. – На Кауфланд има едни…
- Глупости! – сряза я мъжът ù. – За какво ù е сервиз на нея, бе? Кого ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-20T11:00:58+02:00 1.1K 3

Видение контражур, или единадесет минути 🇧🇬

Видях снимката ù в едно списание. Още тогава ми хареса. Лицето ù бе в сянка, но овалът му, красиво отметнатата глава, пилеещите се като водопад коси, ме впечатлиха. Не знаех нито коя е, нито откъде е, но загадъчността ù ми напомняше за някого, за нещо, може би за сън, изпълнен с копнежи, част от фан ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-18T09:43:41+02:00 1.2K 7

Кървав панаир 🇧🇬

Уханието на скара, усещащо се сигурно и в съседните села, се стеле като мъглица над гълчавата и тарапанатa, събирайки мухи, кучета и полуголи, мърляви хлапета с балони, свирки и пиратки. Картината завършва с Екстра Нина на макс. И отгоре над това шарено многообразие от породи, полове, вкусове и дреб ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-14T12:26:46+02:00 1.1K 4

Докосване до Мария 🇧🇬

Никой от вас не знае колко е хубав животът погледнат отгоре – надолу. Прекрасен е, макар и несъвършен. Пълен с красоти и вълшебства – по-вълшебни от ония в приказките. И изненади! Много изненади. Най-голямата от тях е тая, за която всеки от нас мечтае, но разбира, че я е имал, едва когато си отиде – ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-13T09:04:50+02:00 949 3

Изкупление 🇧🇬

И нека Бог отсъди вината им!
Зимата заничаше из зад плета на крайната къща, Кара Петровата, летяха разтревожени гарвани, огласяха селото с черния си, като прокоба грач, пустосваха ги хората и се кръстеха наплашени, но сняг не падаше. Сви студ, стомната на хубавата Неда се напука едната в гърлича, во ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-11T08:52:33+02:00 1.2K 6

Човекът, който не обичаше никого 🇧🇬

Когато мислиш за живота си, когато го изживяваш, не се замисляш къде свършва или кой слага края му! Надживей страховете си!
Това в дланта ми е не друго, а тенис ракета. Сигурно ви е интересно как се е озовала в три сутринта в собствената ми спалня. Просто нямах друго подръка, когото чух оня шум. Шум ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-10T08:51:50+02:00 880 7

Нимфата от Корито - 2 🇧🇬

част 2. Победител
От години не съм идвал, какво пък, тя не бърза и не възразява, дори не ме попита защо отбих по страничния път. И ако до сега безпричинно се радваше и смееше, на нещо свое си, трябваше да видите изумлението и възторга в който изпадна, когато пред нас се разстлаха тъмните води на Кор ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-07T00:24:30+02:00 795 4

Нимфата от Корито 🇧🇬

Част 1 - Запознаването
След превала, пътят се засилва, все едно набира инерция за скок в Дунав, но миг преди да цамбурне, извива ловко снага, като ощипана мома на хорото и засмян като веждите й след задявка, цял поруменял от залеза, (като бузите й след припряна целувка) прави плавен завой и ловко се ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-06T20:24:23+02:00 808

Вълча песен 🇧🇬

Огромни късове скали са намятани безредно, в падината. Пътят се промушва в прашните им сенки, хлътва в неравности и дупки, подскача по камъни и боруни. Най-после, измъкнал се от своеобразната каменоломнa, се засилва към реката - сив, обрасъл с буренак и тръни, прекосява излинялата отдавна зеленина н ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-11-03T22:01:34+02:00 1K 2

Обещание ябълков цвят 🇧🇬

Лондон, есента на 1888 година. Публичен дом в Актън, западната част. Смрачава се. Градският разсилен мъкне стълба и пали газовите фенери. Зловещи сенки протягат ръце откъм ъглите на сградите и топлят длани на светлината. Спуска се противна мъгла. Преминава файтон, вътре гуляят. Чуват се крясъци, сме ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-31T12:33:22+02:00 907 3

Хубавите Елени 🇧🇬

Там я видях – в гаража на Мирчо, който той наричаше ателие. Трябваше ми боя - вандали бяха надраскали с графити оградата на бащината къща. В сумрака на мръсната, отрупана с всевъзможни вехтории, свещена обител на братовчеда, огрята единствено от промъкналия се воайор – уединен слънчев лъч, ми заприл ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-28T19:45:38+02:00 1K 2

Необходимият залог 🇧🇬

Те бяха приятели – човекът и кучето. Зад гърба си имаха много дни и нощи на напрегнато взиране, търсене, преследване; много радости и вълнения. Ловната пушка не пропускаше вдигнатият от кучето дивеч. Времето ги бе научило да се разбират простичко – с жест или поглед, като истински големи приятели.
Ч ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-27T13:16:01+02:00 932 11

Производни на любовта 🇧🇬

Гълъбите се появиха внезапно. Направиха широк кръг, избраха си перилата на неговия балкон и кацнаха. Бяха два - мъжки и женски.
Любовта им сигурно бе почнала другаде - долетяха тук, само за да довършат най-важното и същественото - продължението на вида.
Защо ли бяха избрали точно тясното и неудобно ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-24T11:42:14+03:00 1K 7

Юлия, от Юли 🇧🇬

Има случаи, в които валящият дъжд ти е приятен, а има и такива, в които може да е всичко, само да не е дъжд. Този е от тях.
Заваля точно когато свалях спуканата гума. Което проваляше намеренията ми за повече от двата курса, които имах до момента.
Лошият спомен от наскоро прекараната пневмония ме нат ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-22T12:17:59+03:00 1.7K 3

Виртуални кошмари 🇧🇬

Влюбих се! Хлътнах по него. Той, поетче някакво, измислено. Как стават тия работи, четеш нещо и си мислиш, че за теб е писано. До вчера бих се изсмяла на подобно твърдение. Виртуална любов. Ха! Че тя е само за ученичките. А съм вече на трийсет и шест.
Познатите ми твърдят, че съм със златно сърце, н ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-20T11:22:57+03:00 862 3

Случка в бъдеще време 🇧🇬

- Престани! Нямаме какво ново да си кажем!
- Сигурна ли си, Тео?
- Напълно! И запомни – повече не ме интересуваш!
- Тео...
Настана миг неловко мълчание. Тя го наруши, изплашена от тишината: ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-18T08:36:21+03:00 1K 3

Конче - люлка 🇧🇬

Едва изкара нощта. След скандала с жена си, не можа да заспи. Въртя се, мята се. Накрая скочи от леглото без да светва и нахлузи чехлите. Лепна парещо чело на прозоречното стъкло и се загледа навън. Пак валеше. Вдъхна дълбоко никотинов дим и примижа.
Дяволите да го вземат. Криво му беше. Ама и жена ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-16T23:13:30+03:00 1.3K 3

Приятели ли сме? 🇧🇬

Копаем с Мито вече час. Нагрочило се бе още следобед, вечерта облаците се изпразниха над града, отидоха да презаредят и отново се върнаха. Гъсти и мазни потоци пълнеха канализацията по улиците с вонята на изгниващото лято, отичаха се към Дунав. Всеки момент, ония говеда там, отгоре, щяха да ръснат м ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-15T10:44:59+03:00 1.5K 6

Дъщеря ми 🇧🇬

Не си броях оргазмите. Изкушаващото преди занимание, сега ми стана тегаво. За една нощ ме люби пет пъти без да заспи или да пие хапчета. После вече не броях, само се наслаждавах на полета. Защото ме... караше ме да литна, да се извися над града и отгоре да се наблюдавам колко съм щастлива.
На почти ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-13T18:12:56+03:00 944 7

Ангелът в Мен 🇧🇬

Хората отвън не подозират, че съществуваме. Че ни има. А и не трябва да знаят за нас. За да доизживеят спокойно нерадостните си дни. Минават угрижени, увесили носове по тротоара, край прозорчетата на мазата, в която се помещавам, всеки повлякъл с крачката си мъка или скръб, тъга или неволя, едни – з ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-10T21:30:22+03:00 2.2K 9

Циганско лято близо до града 🇧🇬

Колата рязко дръпна встрани, като изритана от пътя, предницата друсна, повлече се към мантинелата, отри хубаво цялата си дясна страна; ламарините с жалостиво ръмжене оставиха кожа по ограничителя; въртях бясно волана, кракът ми напъваше спирачния педал. Най-сетне си избра място и спря. Почти на банк ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-09T10:11:59+03:00 1.9K 7

Aз, кучката 🇧🇬

Зле се чувствам. В това заебано от Бог село, в заебаната планина, на майната си захвърлена, сякаш изтървана от небесата, та се пръснала дето й видят очите. И са се пръкнали от тоя посев на Всевишния ями и баири, тук-таме покрити с мъх и някое оскотяло храстче, и търчат разни пещерняци, катерачи, май ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-07T13:38:51+03:00 2K 1 13

Есенен дюнер 🇧🇬

Хубав следобед. Есенен. Литват пожълтели листата над улицата. Придават цвят на сивотата й. И на хората по нея.
Нареждам се на опашка пред бърза закуска "Дюнер". Арабите ловко въртят ножовете, режат късове агнешко, ухае, далеч се носи миризмата на печено. Загледан в глутница кучета, наредени на почет ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-06T11:45:33+03:00 971 1

За жабите и гьола 🇧🇬

Можех да й кажа "не", да я разкарам, нещо подобно. Не го направих.
Сега трябваше да я търпя. Имам и сили, и нерви. Ще търпя. Заслужил съм си го, след като не се научих да отказвам.. Седя и си пия, тя ме гледа кротко с невинно-сините си очички, а съзирам буреносни облаци в тях. Не желая панаири, тук ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-03T13:54:04+03:00 869

Уличка 🇧🇬

Минавам случайно оттук. Позната тиха уличка, пресечка на главната. Сградата на ресторанта на Мито Пилето.
В тоя ресторант...
Преди години беше. Как бързо изминаха. Бях редовен посетител. Познаваха ме от гардеробиерът до управителят. Сервитьорките не си тръгваха без богат бакшиш. Дори и тия, които не ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-02T10:02:51+03:00 812 3

Клетвата 🇧🇬

- Батее! Бате! - пищеше тя отвътре. Хвърли брадвата и се втурна в къщата.
- Мишка! - сочеше неопределено ъглите, застанала гола-голеничка,
с цялата си предизвикателна хубост, в коритото, по средата на стаята. Напращяло от щения,тялото ù, настръхнало и греховно примамливо, незакрито от нищо, изложено ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-10-01T12:07:35+03:00 971 4

Заедно 🇧🇬

Искаше ми се да затвори след себе си и да си иде. Да чуя стъпките й да се отдалечават по мраморното стълбище, асансьорната врата да изтрещи. И после да дойде тишината. И дълго да се ослушвам в нея. И да се взирам в нея, мъчейки се да пробия масивната ú плътност с поглед. И тя, като огледало, да отра ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-27T01:38:26+03:00 944 3

Десети етаж 🇧🇬

- Наистина ли мислиш, че можеш да полетиш?
Гледам я. В бяла рокля е, демоде, доколкото разбирам нещо от това.
Виж, за жени без рокли пò имам, какво да разкажа.
- Мога!
Съвсем сериозна е, но съм свикнал да ме приемат на сериозно жените. След седемнайстата си годишнина. Когато една съседка нахлу у дом ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-26T10:13:14+03:00 887 3

Времето ли? 🇧🇬

Чувствах се толкова странно. Никога, досега, не ми се бе случвало подобно нещо. Откак я зърнах, не спях, не ядях, спрях да ходя и на лекции. Седях в парка, скрит под сенките и наблюдавах входа на университета. Знаех ù програмата. Кога трябваше да влезе, кога да излезе. И чаках. С часове. Движеше с е ...

Romanov

Prosa

2009-09-24T13:00:15+03:00 965 5

Специален 🇧🇬

Не знаех, че нощите могат да са толкова дълги. Не и с нея.
Вън златна есен, дъждец ръми, листата танцуват последен танц. Полетът им е изпреварван от оловни капки, които като куршуми ги надупчват. Като застреляни падат. Без шум. Точно както са живели цял сезон. Оголени, клоните след тях стърчат тъжни ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-23T00:56:53+03:00 1.1K 7

Сийо, дай солта 🇧🇬

Гласът срещу мен наема инерция. Апартаментът кънти. Лампата премигва, аха да угасне.
- Докога!? Питам аз!... Докога да търпя това!... Сутрин ставам по тъмно, десет часа въртя кормилото на камиона. След това бягам на гарата. Там съм почасово. Прехвърлям сто торби цимент, да изкарам още някой лев. При ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-19T11:37:11+03:00 929 2

Игра до смърт 🇧🇬

В памет
На всички питбул-териери, умрели в кучкарници и изолатори,
приспани, само защото са родени от нарочената порода;
прекарали живота си, оковани навън само с варел като дом;
размножавани в клетки; ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-18T11:30:07+03:00 3.2K 11

Първи етаж 🇧🇬

- Дойдох да съобщя за убийство!
Вдигам очи от вестника. Точно съм на кръстословицата.
Защо винаги, на най-интересното, ще се появи някой луд? Срещу мен седи откачалка, малко над трийсет, с омазнен гащеризон и огромни кални обуща.
- Моля? - правя се на заинтересован и отмятам три отвесно.
- Дойдох да ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-17T10:31:51+03:00 879 4

Кучешка работа 🇧🇬

Същото куче ме е лаяло и преди. Само че тогава не се криех под този балкон, а минавах като герой по Главната; уличка, пълна с всевъзможни сергии между жилищата в квартала. Бях хванал крадец. Истински, а не като ония по филмите, дето са с маски и пистолети и неуловими, като фантоми. Крадеше от прости ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-16T09:09:41+03:00 961 3

Ухание в мрака 🇧🇬

Беше средата на май, привечер, ухаеше на люляк.
Улицата, по която се прибирах след даскало, беше пресечена от ЖП прелез. Около него бяха разположени няколко малки магазинчета и една фурна. С течение на времето, прелезът се бе утвърдил, като едно от интересните места в града. Причината бе редовно пре ...

Romanov

Prosa » Relatos

2009-09-15T12:05:23+03:00 1.5K 1