tanq_mezeva
1.633 el resultado
Усетих нестинарското хоро.
И не с очи, то беше във кръвта ми.
Поела от жаравата искри,
по въглените хукна мисълта ми.
Попивах всяка стъпка със любов. ...
  94 
  124 
Пламъчета ярки през нощта
грейнаха на горската поляна
и с красива бяла светлина
срещна ги във утрото засмяна.
Минзухари хиляди на брой ...
  104 
Теменужки, верни дружки -
бели, цветно разностранни.
Колко сте изящни! Всъщност,
на земята най- уханни.
Ароматът ви божествен, ...
  95 
  114 
Бели кокиченца -
с бели камбанки
нежно поклатиха
в унес глави.
Срещнаха снежното слънце ...
  109 
  121 
Много е трудна тази борба,
прошка и обич, редом с лъжата.
Как да приемем, че всяка душа
често по пътя крета горката.
Пада тя, става, влиза във грях, ...
  277  25 
  118 
  161 
Не съм робот, нито пък машина.
Не съм родена гений с интелект.
Творец съм, па макар и наполовина,
за някой тъй известен нам поет.
Пиша си по простому. Наивно. ...
  365  47 
  131 
  153 
Натрупана обич - вода животворна
от извор забравен, подтиснат, но жив.
Възкръснала вяра в душа безпризорна.
Пречистена сила чрез дух справедлив.
Крила преродени за полет безброден. ...
  153 
  122 
  158 
  139 
  240  12 
  193 
  180 
  196 
(акростих)
​​​​​​Малка моя, ти порасна.
Имаш днеска ден рожден.
Лично стихче ти изпращам
Аз, написано от мен. ...
  157 
Различна съм,
но от добрите,
която
прави чудеса.
С пламъчета ...
  251  20 
/на моята внучка Изабел/
И забел съм, малка дама.
С амо на едно лето.
К ака прави ми реклама:
„А нгелче си ти добро!“ ...
  482  38 
  152 
(безглаголни)
Нещастие
Болка стягаща сърцето.
Тъмнина и тишина.
Облак сив. Капак в небето. ...
  179 
  235 
  212 
  219 
Като залък голям. Като буца.
Като спомен далечен, но жив.
От гърдите ми болка закуца.
Заваляха горчиви сълзи.
Позабравени истини тичат. ...
  257 
  249  10 
  236 
  339 
Научи ме, Болко, да живея!
Научи ме с теб да продължа!
Да остана тук, да се засмея
на живота с черната съдба.
Да изтрия, Болко, суетата. ...
  263 
Тази мъка в душата, никой не знае.
Тя е моя. Единствена. Там.
Като черна магия пясък дълбае.
Като клада гори, но без плам.
Дохожда във нощите тъжно самотни - ...
  351 
  368 
Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
  501  13 
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
  255 
  267 
  279 
Propuestas
: ??:??