3 oct 2025, 18:35  

Сезоните в женската съдба

192 5 2

 

 

Пролет, лято, есен, зима,

редуват се във женската съдба,

но не в сезони, нито в години,

а в мигове на устрем и тъга.

 

Ту палава и нежна като пролет,

с усмивката на цъфнало дръвче,

със слънчевите зайчета в очите,

с бълбукащ смях на мъничко дете.

 

През лятото е знойна хубавица,

с развети вятърни коси,

с ухание на хлебната пшеница,

и нощи, пълни със мечти.

 

После есен - златна и дъждовна,

палитра от емоции и страхове,

уверена, но малко уморена,

събира в шепи зрели плодове.

 

А зимата, ех зимата защо е?

- красива, зъзнеща от студ,

с осанката на Ледена кралица,

в сърцето скрила пролетния дух.

 

И пак редува, пролет, лято, есен...

- мигове на устрем и на спад.

Така животът не е само песен,

но цветен е... с различен аромат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Мезева Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...