Послеслов

"Докосването до поетичната вселена на твореца е като неочаквана среща с най-ценните добродетели на духовните ни традиции. Петър С. Иванов не се бои да изглежда старомоден, нито да се възправи срещу глобалистките фалшиви песнопения в обединена Европа. Вероятно мнозина ще се подразнят и от силното му религиозно чувство, от светлата му вяра в Божията мощ, тъй като се върнахме във времена, когато атеизмът минава за добродетел. Възхвала, която отправя към папа Йоан Павел II е повече от заслужена, защото този първожрец на Висшата сила храбро влезе в битката със Сатаната: "Със злото да се бори всеки ден, за него бе закон и дълг свещен!"

Петър Иванов отдава дължимото и на българските духовни първенци, и най-вече на големия си учител - Иван Вазов: "Ти беше всичко, беше вдъхновение, изтръгнато из пламенни гърди, ти беше дух, ти беше просветление, ти беше струна, песен беше ти!" Макар да не притежава гения на великия си предшественик, нашият съвременник е наследил най-ценното от него: възкресяването на славните легенди за миналото, диренето на приемственост, изобличаването на предателството и на безродността. Изникват ярки образи на пазители на българщината и на от родители. Иванов не крие и не премълчава пристрастията си.

Вторият цикъл в Да бъде! е истинска модерна епопея на забравените, защото за немалко от възпетите от Иванов будители днес позорно се мълчи. Дори прочетох някъде, че видите ли, Димитър Талев бил фашист, помилван от комунистите, за да брани националистическите им щения! Много силно е и стихотворението, посветено на Ванчо Михайлов - И даде Бог. Днес, когато яростни сърбомани и насъскани русофили се опитват да палят културния център в Битоля, родолюбци като Петър Иванов с неоспорими документи доказват истината за светлия борец и патриот, а след това и вдъхновено го възпяват в стиховете си."
Георги Цанков

Съдържание

И рече Бог
Българският народ
Към България
Защо?
Това е днес България
Далеч е радостта
Проблясъци
О, свети сенки
Кръстова гора
Ти будиш винаги любов
Нека живее любовта!
Охрид, Охрид!
Елате, братя!
Оставихте земя
Зовете се чеда на Александра
Духът човешки
Ще можем ли?
Заветът на дедите от Македония
Великден
Къде сте, братя?
Ти искаш да забравим
Не се гаси туй, що не гасне
Човеко, спри!
Ти Божи дар си
Замина си един велик човек
Ти беше всичко
Поклон на героите
Долу Ньой!
А казваха ни всичко
Роди се прост
Не даваме я!
Видях ръцете ти
Кръстителят
За нея даде всичко
Поклон на тебе
Животът ти премина
Де бре, Киро!
Научи ти войника
И даде Бог
Защо тогава?
Твоето име
Изправен
Не знаехме
Хей, Вардаре
На Ножот
Блаже лаже, Бог ще те накаже
Дъщеря на Егея
Оптимистично
Спътница
Детенце мило
Прекрасен свят
Не исках
Така ще те запомним
Приятелю, прости
Гората на хулите
Песеимистично
Защо?
Червената боя
Рила планина
Ирин-Пирин
Пародийно
Босилеград
Да разчетем кода на съдбата в стихове и есета - послеслов от Георги Цанков

От книгата

ТИ БЕШЕ ВСИЧКО

На дядо Вазов

Велики българино и поете,
не зная аз дали ще ми простиш,
че вместо гроба ти да кича с цвете
ти посвещавам бедния си стих!?

Аз зная, ти не се нуждаеш от защита,
ти сраснал си с народната душа,
но болката във мен все още пита,
не мога още да се утеша!

Защо така отнасят се със тебе,
уж българи, с познати имена,
нима на тях не си им тъй потребен,
нима не чувстват мъничко вина?
 

А плюят те безмилостно, жестоко,
ругаят те за твойта висота,
за твоята привързаност и мъка
към твоята България света!
 

Нима не беше ти светец народен,
не беше ли художник най-велик,
не съгради ли паметник огромен
на българския устремен войник,
 

на битките ни вечни за свобода,
на звучния ни, прелестен език,
на мъките, мечтите на народа,
на светлия му и възвишен лик!?

 

Ти беше всичко, беше вдъхновение,
изтръгнато из пламенни гърди,
ти беше дух, ти беше просветление,
ти беше струна, песен беше ти!
 

Защо,защо, след като толкоз даде
от себе си, от свойта красота,
от ближните си беше ти предаден,
макар признаван от света!?

Скърбя за теб, скърбя за тях,
за тяхното безумство жалко -
но те ще се превърнат в прах,
забравени, нима е малко?

А ти ще тръгнеш с нова сила -
България те вика с глас
към славата й бъдна, мила.
Бъди ти вечно редом с нас!