На мен навя по-различно чувство, от това на заглавието, и ме докосна доста силно... Понякога трябва да заключим вратата към спомените, защото не може да се живее в миналото - твърде е опасно. Твърде лесно се разрушават дълго строените илюзии, а разгромът е тежък - макар понякога да завършва "само" с нервна криза. Не бива да живеем в миналото, а когато то застрашава бъдещето - по-добре е да го заключим с вериги и катинари...
Страхотен колаж!