Смирена е вече есента
Пред напора на зимата
И стихията на ледените ѝ целувки
Обсипали снагата ѝ така
Както ги покрива
Изливащия страстта си
Завърнал се от дълъг път любовник
И стенеща
Отсъпила пред устрема студен -
Все пак е очаквала появата му:
- Нали е вече зима!
Есента разголва клоните си
И сливайки се във едно
Тази нощ ще бъде негова любима..