Кой не е изпадал в състояние, в което му се е струвало, че цялото небе се стоварва отгоре му, че в душата му вали киселинен дъжд, а животът е черно-бял мираж насред безплодната пустиня в сърцето му?
А ето и какво мисли по въпроса M1234567891 (Миночка Митева):
Животът често ни изправя пред трудности, разочарования и неочаквани препятствия. В такива моменти най-важно е да намерим силата да продължим напред, въпреки страха и съмненията. Истинската сила не се измерва с липсата на проблеми, а със способността да се изправяме след всяко падане и да не се отказваме от мечтите си. Всяко изпитание ни учи на търпение, смелост и упоритост. Когато вярваме в себе си и продължаваме да се борим, трудностите се превръщат в стъпала към успеха. Именно силата да продължиш е тази, която помага на човек да расте, да се развива и да постига своите цели.
Съгласни ли сте? Ако да, сцената е ваша!
Успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...
Силни сме! Дори когато слабост
сянка хвърля в утринния праг,
а ние я приемаме за благост -
за вътрешна промяна знак.
Силни сме! Усмивката щом свети ...
Нашата къща от моето детство -
Е прегърната с тръни бодливи.
Спомените на моето семейство -
Когато всички бяхме щастливи.
Потопихме си ръцете в боя́ - ...
Отнякъде пристигна дъжд и се сниши
небето като тъмен похлупак.
Ноември със мъгливите очи
донесе на душите смут и мрак.
Ти някъде в мъглата се изгуби, ...
Когато твоето небе се срине,
и киселинен дъжд в душата завали,
когато си изсъхнал стрък в пустиня,
и в черно-бял мираж животът се топи –
не спирай сред пещта на дните безпощадни! ...
Когато твоето небе пропадне
и завали отровен дъжд в нощта,
когато хладен вятър те нападне
и те изгуби в черна пустота...
Не спирай, вярвай, погледни нагоре, ...
Ще следвам разпилените копнежи,
ще търся извор нейде в пущинака.
Аз нямам време повече да чакам,
за да отпия глътките надежда.
И ще вървя, докато имам сили, ...
Нощта затиска уморените очи.
Светът е сив, изгубил стъпки и посока.
Сълза изстива в тъмното — дълбока.
Сърцето в мен уплашено мълчи.
Остава само празнота и хлад... ...
Когато тихо е и светлината гасне,
когато в тъжна, болна празнота е всичко,
човекът в тази зима може да порасне
със сила, взета от задавените срички.
Тогава щом глава напред отново вдигне ...
Животът е поредица от приливи и отливи,от зашеметяващи върхове и бездънни пропасти .В този сложен и динамичен свят всеки от нас се изправя пред своя преломен момент -онзи миг на абсолютен мрак,в който тежестта на разочарованието ,болката или загубата изглежда непосилна.Тогава ,когато коленете омеква ...
Трябва понякога да лазиш в калта,
да крещиш в немощ безсилна.
Да гладуваш за капчица самота
и бездната да ти е все по-милна.
Да гориш в пожара на кроткостта! ...
Когато душата ти разкъсва се между майка и баща,
когато не успяват да разберат детската ти душа,
когато между скандали и разправии
не виждат тъгата в твоите очи, тогава се събери и продължи.
Когато прекрачиш прага на новия дом, ...
Корабът ми се разби в скалите -
Потъна на дъното на морето.
Кристални перли са ми сълзите -
Морска сирена със скреж в сърцето.
Вълните ме изхвърлиха на морския бряг - ...
Силата да продължиш
Животът е прилив, животът е вълна́,
ту връх ослепителен, ту тъмна бездна е тя.
Понякога болката в душата тежи,
а надеждата бавно в мрака мълчи. ...
Гледам една червеногръдка. Гледам я и не мога да мигна.
Докато миглите ми натежават - тя отлита. Отлита, за да се върне и да ми хване ръката.
Ще кажете, че е птица, като птица, но не е само това. Повече е - лакатушеща мисъл, творчески хаос, след който виждам пътека в бяло.
Има такива ръце - като бра ...
Бяла роза - като булка на сватба,
през оградите надничат перуники,
три жени така им се радват,
че в очите им слънце пониква.
Жълта котка пресича тържествено ...
За мама
Не си пред очите ми, мамо, но си във мен,
във всяка моя въздишка и в белия ден.
Когато ми тежи и светът онемее,
твоят глас в мислите тихо ми пее. ...
Алена кръв капе, сякаш картина рисува,
кожата ми прониза я остро стъкло.
Странна емоция в мен бушува,
сякаш ангел, останал без свое крило.
Любимата ваза с лалета изпуснах, ...
В подлеза слизам по стълба напукана цяла,
а долу в трептящ от неон полумрак,
старец опърпан,с брада мръсно бяла,
седеше ,присвил под себе си крак.
Ръцете треперят,очите сълзят, ...
В тишината на ума ражда се първият зов.
Сянка наднича отвъд привидния смисъл.
И немият въпрос носи невидим оков,
Чрез който тлее тежестта на всяка мисъл.
Който загърби себе си, гравитира без молба. ...
Трансформирах се в един екзистенциален нихилист, мизантроп и Тартюф.
Една прилично еманципирана жена.
Отпих достатъчно ненужно чужда пошлост за да се чувствам, като неопитна нестинарка неуспяла да изпадне във всеобщия транс.
Сивотата на стария град ме подтиква към скитничество.
Нескопосано махам за ...
Когато отстъпим до белият лист
и в дните ни няма и шанс за спасение!
Знайте, че задава се изгрев лъчист
и вашите действия нямат значение!
Веднъж поругали своето отечество, ...
Когато мрак над пътя ми се спусне
и вихър черен вдигне прах и дим,
не свеждам взор, не падам безутешен —
със Бога в сърце напред вървим.
Когато злото с каменна десница ...
Реката минава през мен бързешком,
но оставя прохлада, която в тялото ми се разлива.
Вятърът ми казва нещо шепнешком,
което разсмива и ме кара да съм щастлива.
Студът се промъква във вените ми крадешком ...
I. Пагубата
Чувствата преливат като вълни в морето,
изгубих четката, с която рисувах залезите на небето.
Бях заключена в стая със бели стени,
без прозорци, не виждах красивите долини. ...
Написах под произведението на Таня Мезева, но да напиша и тук, че според мен гласовете за стихотворението на второ място следва да се прегледат поради почти видното с просто око гласуване на един и същ човек два пъти. Но и да не е така, Откровения си има своя математика, при която 8те гласа за стихотоверие номер 2 са повече от 12те гласа за стихотворение № 3. Това са неясни неща за една голяма част от пишещите. Как точно 8 човека на са по-голям процент от гласувалите от 12 човека.
Ботева, точно защото принципът на класирането е процент гласували, а не брой гласували. Тоест, гласували спрямо тези, които са прочели произведението. Много често е обсъждано това. А организираните гласове, това вече е проблем.
Конкурсите са наистина подходящо място за представяне на нови членове на " Откровения". Тук наистина броят на участниците е внушителен, но много от творбите не отговарят на темата.
Никога не съм виждала такова внушително число участващи произведения в конкурс на "Откровения"! 👍🥰Нека продължим да се предизвикваме с теми, които ще карат все повече хора да опитват перото си в творческата надпревара, без значение на кое място в класацията ще намери името си всеки един от нас! И винаги да печели ПОЕЗИЯТА!🙏💗