Concursos literarios y desafíos creativos

Какво ли ще оставя на земята,
когато в танц обгърне ме смъртта?
Навярно ще ме съдят по делата
и стъпките, белязали прахта.
И само спомен като звук от камък ...

Вдъхновена от Mecano — „Hijo de la Luna“
Нощта, в която се роди момчето, нямаше глас. В малкото планинско село тъмнината беше толкова гъста, че сякаш можеше да се реже с нож. В една схлупена колиба млада циганка с коси, черни като крило на гарван, се извиваше от болка и самота. Тя беше измолила това ...

Зад стария и прашен скрин,
където вечен мрак цари,
живее тайно малък джин
и чудеса безброй твори.
Събира всеки детски сън, ...

Във люлката на чуждите мечтания
ме люлееха невидими ръце,
а вместо песен – тихи обещания
отекваха край моето сърце.
Като дърво, подрязано до форма, ...

​(На Боян Петров – алпинистът, който не спираше да върви)
​Пред теб е стената. Безмълвна. И сива.
Животът понякога спира дотук.
В мъглата студена – надеждата дива,
а вятърът брули със леден юмрук. ...

Помня ги летата загорели,
дрешките с петна от сок черничев.
Дълги дни и всичките недели,
пеещото сутрин рано птиче.
Обеците сладки от череши, ...

След толкова безгрешни намерения
пътeка с добродетели застлах.
А лудостта ми ли? Не знам... Вземете я,
впишете я в съдбовен алманах.
Не ме съдете, болката ми сляпа е, ...

Дойде при мене късно - като влак
пропуснал всички гари на сърцето ,
когато вятърът на моя мрак
донасяше от миналото ехо.
Дойде без гръм, без огнени слова, ...

Моят син е на четʼри години
и сега опознава света.
Той рисува красиви картини
и мечтае чудесни неща.
Непрекъснато той ми задава ...

Аз усещам сърцето на времето.
Ти не вярваш, че има сърце!
То пулсира със пулса на лятото,
то е в светлото синьо небе.
То е в лятната твоя усмивка ...

Шаро на двора опашка върти,
в тревата със лапички рови,
гледа пчеличка, подскача, жужи
с кошничка за медеца готова.
Във ваничка малка, пълна с вода, ...

Рисувай ми, художнико – жена,
от изгрев, капнал в шепа диаманти.
От морски дъх и шепот на вълна,
и от жарта, в окото на вулкана.
С едно движение рисувай ѝ очи – ...

В света от стомана, от крясъци, бързане,
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...

Бабо, бабо, вън е бяло,
зимна фея е дошла,
по прозореца е нацъфтяло
леденото цвете през нощта.
Идвай, бабо, виж врабчета ...

Пулсът на дните не спира да бие,
реката отново спокойна тече,
ехо от стъпки пред прага ми вие,
хиляди пъти гласът ме зове.
обич и загуба бродят по пътя, ...

Преди близо пет години
в иглолистната гора,
сред трънливите къпини
сви гнездо една змия.
Тя на всички бе приятел, ...

Преди Елица да има име, преди дъхът ѝ да докосне света, жените от семейството ѝ научиха звука на загубата. Два пъти снахата на Радка зачена и два пъти децата си отидоха, преди да имат шанса да заплачат. Жените от селото се кръстеха. Лекарите свиваха рамене. Но Радка знаеше. Тя беше родена в събота, ...

Снегът скърцаше под обувките ни докато изкачвахме бавно баира. При всеки друг случай, пийнала си порядъчно и обляна в сълзи, бих се облегнала на рамото на Иво принуждавайки го почти да ме носи. Вместо това го удрях често и яростно с юмрючетата си по гърдите и лявото рамо, крещейки. Нито чувах молбит ...

Танцува сняг сред бяла тишина.
Красиво е отвън, а във душите
настъпва мир. Под топла пелена
къщите сънуват си мечтите.
Притихнали вълшебства под чардак ...

Много малка бях тогава
и живеех във града,
но обичах дядо, баба
и на село да стоя.
През ваканциите често ...

Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...

Здрасти, казвам се Иван!
Казват, пакостник голям.
Всички копчета копнея
да натисна във тролея,
при шофьора да се возя ...

Ах, тази есен. Тази златна забрава,
потънала сякаш в персийски килим.
С цветя пожълтели - листопадна забава,
палитрено шарят безцветния филм.
Жълтее се тихо навън. А в дома ни ...

Из тефтерите на баба
Помолих баба нещо да разкаже
и тя отвори стария тефтер
с герои Лиса, Зайко, Бухльо даже
и Вълчо с неговия облик чер: ...

Цяло лято аз мечтая
за първия учебен ден,
как ще уча, за да зная,
всичко за света край мен.
Слънце сутрин ме огрява, ...

Направих онзи ден, едно добро,
и не че чаках - то… да ми се върне,
но днес едно, човешко същество
успя с добро и мен да ме прегърне!
Аз онзи ден в софийското метро, ...

Валеше... Ударите на капките бяха тежки. Толкова тежки, че „избутваха“ част от пръстта встрани. Ала човекът под дъждобрана копаеше, копаеше усърдно- така, сякаш животът му зависеше от това- разполагаше само с ръцете си и една чаена лъжичка- Няма да позволя да те намери! Няма да позволя да те нарани! ...

След като си дадох сметка,
че съм вече мъж голям,
с мойта - стара тротинетка
към Бургас потеглих сам.
Изчислих - че до морето ...