* * *

Не знаеш колко много те обичам, нали? И аз не бях предполагала, че има толкова много любов, стаена в сърцето ми. Тя цялата е за теб, мили! За теб, моя сладка любов! Как изобщо съм си мислела, че съм обичала преди? Едва след като те срещнах, разбрах що е истинска любов. Дълбока и изпепеляваща. Красива и свежа.

Не знаеш колко много те обичам, нали? Не знаеш колко обичам да се изгубвам в красивите ти сини очи. Как тайничко те наблюдавам и грейвам, щом чуя гласа ти. С какво нетърпение чакам времето, в което ще те видя. Макар да знам, че ще те видя за кратко.

Не знаеш колко много те обичам, нали? Не знаеш, че ти си този, който идва в сънищата ми всяка вечер. Мъжът, за когото не спирам да мечтая. Господарят на мислите и чувствата ми. Не знаеш, че тотално си ме обсебил и през деня само ти си ми в главата. Приятелките ми винаги знаят какво ще кажа - всяка моя втора дума е името ти.   

Не знаеш колко много те обичам, нали? Че ти си за мен единственият, неповторимият, перфектният. И винаги ще бъдеш. Не знаеш, че всички останали ги сравнявам с теб и ти винаги печелиш. Не знаеш, че обичам всичко в теб, дори и най-малките неща. Обичам да се гледаме настойчиво. Така, че да не забелязваме останалите. Обичам да усещам притеснението ти от присъствието ми. Да те гледам, докато си ядосан - тогава си особено красив. Но и ме боли. Защото знам, че причината съм отново аз. Искам да си щастлив - не да страдаш. Да откриеш своето щастие. Аз вече знам кое е моето. Ти - моето слънце, моята живителна сила.

И, ако наистина не знаеш, ще ти кажа - обичам те! Искам те. Сега и завинаги. Сърцето ми е твое. Приеми го. Пази го. И когато си готов,  върни ми го - пълно с твоята любов.