1878 г. - ИЗБАВЛЕНИЕТО...
О, нека екнат тия светли думи
из нашата пустиня, глухи друми -
та па бил тесен към Доброто входа:
ний пролет искаме с цветя и с радост,
гората с песни и младежи с младост...
Крещете, братя: Правда, чест, свобода!
Ив.Вазов
Сто и тридесет години ни делят от пет века робство, срам. Пет века на мъчения, тъга и смърт.Трети март, 1878 година - една дата, променила цялата история на българския народ. Една дата, изпълнена със скръб и слава, със смърт и живот. Една дата, увековечила героизма на стотици хиляди българи, на които им е омръзнала тежката участ и са се изправили срещу врага. Дата - отнела живота на хиляди българи, оставила семейства без деца, без бащи... дата, която ни е дала свобода.
В съществуването на всеки народ има събития, променящи историята му с векове наред. Събитията, преопределящи историята на народа ни, започват от създаването на държавата от хан Аспарух, приемането на християнството, писмеността, създадена от Св. Кирил и Методий, поробването ни под турско робство през 1396 до 1878 - руско-турската освободителната война. И въпреки огромния отпечатък, оставил всяко едно от тези събития, най-съдбоносната дата е 3 март 1878, когато най-накрая България се надига и спечелва своята най-голяма награда - СВОБОДАТА. Но нека се върнем малко по-рано преди съдбоносната 1878, а в 20 април 1876, където започва всичко.
В 1876 година нашите прадеди извършват желаният подвиг на освобождението, като проливат своята кръв в името на бъдещето, в името на нашата свобода. Копривщица, Панагюрище, Батак и други села и градчета дръзват да се противопоставят на Османската империя. Осъзнали, че алтернативата на свободата е смъртта, те с знаме "Смърт или свобода" и сабя в ръка, тръгват да се борят срещу омразния поробител. С Априлското въстание се сбъдва и мечтата на първите борци за свобода, именно Васил Левски и Христо Ботев. С тази борба прадедите ни показват, че тяхната смърт не е била напразна. Те, борците за свобода - революционерите, поставят свободата в култ, в идеал - в който се събират всички доблестни качества на българина като достойнството, силния и непокорен дух, упоритостта да възроптаят и да кажат НЕ на робския живот. Но най-вече българите притежават огромно търпение, защото те винаги са чакали мига, когато ще се изправят и ще си върнат свободата. Този идеал е толкова силен, че заради него са се жертвали хиляди животи. И въпреки многобройните жертви, която е отнела Руско-Турската война, то постига своята цел на 3 март 1878 година - БЪЛГАРИЯ Е СВОБОДНА!
И сега, сто и тридесет по-късно, свободата не губи своя смисъл, защото винаги ще се сещаме за времената на Левски, Ботев, Каравелов - времената на робството, когато въпреки "окованият във вериги " народ, устремът за свобода му помага да оцелее и да се пребори с враговете. И все пак живот без свобода не е пълноценен и нека се сетим за простите, но мъдри думи на Ботев, тези величествени думи, пълни с вяра в борбата за свобода, с дълбок оптимизъм, станали мото на нашия народ и нашите сърца, обезсмъртили подвига на борците, избавили ни от робството:
Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира...
© Галина Todos los derechos reservados