* * *

Животът е произлязъл от водата! Бил е молекула, после едноклетъчно, станал е риба, на прага на реката е изпълзял като земноводен, тръгнал е по сушата, изправил се е на крака, полетял е в облаците, после и над тях, вече е в орбитална станция...

Докато пълни дупката, водата стои на едно място само привидно. Под неподвижната ù повърхност тялото мърда, набъбва, събира сила в прозрачните си мускули, а като напълни трапчинката, канавката или язовирното легло, прелива и отново тръгва по пътя си – напред и надолу. Такъв е принципът ù! Напред и надолу. Не се връща. Понякога се завърта, създава водовъртеж, но това не е връщане, а символ на движението за преминаване на енергиите една в друга.

Водата - синоним на прозрачност и свежест, на първичност и чувственост, синоним на начало и необходимо условие за съществуването, единственият сигурен признак за живот, необходим елемент от системите за движение на всеки автомобил.

Водовъртежът е танц на водата, каквито са игрите на дервишите. Върти се, върти се, свят ми се завива от такава въртележка. Полите на танцуващия дервиш се завихрят, повдигат се нагоре и отварят фуния от плохи с гърло към небето. Танцът на реката е обратен. Гърлото на фунията сочи дъното. Дали защото краката на реката са прозрачни и не се виждат, или защото просто е такава посоката на нейния път, не знам, но краката на дервишите се виждат, поне петите им се мяркат, макар и с огромна скорост, а петите на реката не се виждат. Тънкото като показалец гърло сочи дъното. Какво ли иска да ми каже? Че е гъвкава, подвижна, пластична и прилепва така плътно към релефа, сякаш са създадени заедно, един за друг, река и бряг, тяло в тяло?

От ласките на водата и земята се ражда брегът. Ту скалист, ту затревен, просто прегърнат от корените на някое разкривено дърво, но винаги със свое лице. Освен това брегът е място, на което живеят хиляди различни животни: водни, земноводни, или пък земни, които обичат водата. Различните условия създават различен живот. И всяко място от брега има своя флора и фауна, свой климат и изложение, свое собствено място под слънцето. То е уникална част от земната и космическа хармония. То е малка част от приказката за сътворението.