5 feb 2015, 2:09

* * *

  Ensayos
1.1K 0 0
1 мин за четене

ДА ВИ ГО НАВИНЧА


Леонардо, който околните наричаха за по - кратко Дикапро, седеше пред камината в мрачната си флорентинска къща и довършваше поредният си модел на изчанчено летателно устройство. Талантливият и странен Леонардо, беше истинска загадка за околните, със сладникавото си детско личице на сериен убиец на котки и умът и таланта на истински гений. Експериментаторският дух на Леонардо, го подтикваше да прави аутопсии на човешки трупове, докато нежната му половинка, Дикапро се задоволяваше с изучаването на четириноги бозайници. Раздвоение на личността, което го подтикна да рисува. Любимата му картина ‘’Мона Близа”, си оставаше загадка за всички които я бяха виждали. Чудеха се дали му е позирал мъж, или пък някоя известна дама. Само Леонардо знаеше, че в действителност това е андрогинният човек, травестита Щефи, който със загадачната си усмивка, беше пленил не едно мъжко сърце в столичното заведение “Тайната вечеря”, където работеше като сервитьорка. Любовта на Леонардо към летателните устройства, се дължеше на естествената му фобия от кораби. Дикапро, веднъж се беше возил на един огромен презокеански лайнер, последиците от което се оказаха трагични. Сега стоеше загледан в полузавършеният си шедьовър, приличащо на “Испанска муха” дървено летателно устройство, с което той тайно се надяваше да полети заедно с приятелката си Щефи, “Теория на летенето”- със неясен и объркан край. Край, някъде из пясъците на Плажа, където да тъгуват с Гилбърт Грейп.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Заличаване 🇧🇬

exuded

Търкаме, търкаме... От сутрин до вечер. Лотариата е за всеки, билетите и талоните са достъпни, прост...

Живот... 🇧🇬

tianna

В дни като този не съм съвсем сигурна за кой ми е по-тъжно... За мъртвия или за живите. Може би за ж...

Задбалансово 🇧🇬

exuded

Властта у нас битува несрамежливо. Придобила е себе си и вече няма нужда от воля на избора, на избир...

Когато бях овчарче 🇧🇬

exuded

Най-тучни са пасищата вдясно от планината на властта. Трева – колкото щеш, ядеш на воля, а тя никне,...

Моето писмо до България 🇧🇬

slavi2002

Късно е. Тихо и топло. Снегът навън трепери под светлината на уличната лампа. А аз разлиствам учебни...

Само ако започнеш да правиш добро... 🇧🇬

thedac

Само ако започнеш да правиш добро, ще повярваш в него И най-малкото добро, което направиш, то е за т...