Афоризми за афоризма

Афоризмът трудно се подквасва, сам е квас за всичко друго.
----
Всред горещите и сухи пясъчни дюни на безчетните думи, които пустият свят изсипва в човешкия ум, афоризмът е глътка. Афоризмът утолява не с обем, а със свежест, той люби не с милувка, а с жиг.
----
Семе е афоризмът! И яловият, и мъртвият от него надуват корем. Изнасилство е да му се противопоставяш.
----
Афоризмът те учи да четеш отново.
----
Черепът ти ще пропадне в главата, умът ти ще се изстиска, но афоризмът ще остане и ще стои гол върху раменете ти.
----
Афоризмът е присъда, която първо се изпълнява, а после издава.
----
Смъртта може и да позволява апелация, афоризмът никога.
----

Афоризмът трябва да е кратък, за да може щом свърши, да разкрие, че не е свършил.
----
Звукът му спира, но афоризмът остава с двойна тежест.
----
Афоризмът е душевна слабост, но и душевен възторг, афоризмът отваря отворените очи.
----
Да четеш афоризъм е военно начинание, ако го завършиш без рани, нищо не си чел.
----
С афоризма ти не разбираш какво има в нишата, ти разбираш за наличието на нишата.
----
Облизвай мястото, отдето е минал афоризма, сладко е то; душата ти по-дълго радостна ще пее, а езикът ти по-лесно ще се върти.
----
В първата секунда, когато зърнете афоризма, в мига, щом го чуете, знайте, само тогава го виждате цял.