Ако зависеше от мен, бих...
Ех, ако зависеше от мен, само ако зависеше от мен... Колко неща бих направила, колко светове бих построила, колко щастие бих дарила, колко приказни кули бих сътворила... Ако зависеше. Но тук идва проблемът: не зависи от мен, нито от никой човек, взет по отделно. Зависи от нас, от всички нас, от всичките шест милиарда и половина човешки живота, попаднали на това място като по подигравка на съдбата. И ето затова нищо не се променя, и ето затова въпросът “Ако зависеше от мен...” винаги ще си остане хипотетичен, просто игра на въображението, неосъществими планове. Защото шест милиарда и половина не могат да бъдат един екип, защото колкото хора, толкова и мнения, защото всеки прави каквото си иска и каквото си знае и накрая се получава едно голямо нищо.
И все пак, да вземем изтърканите парченца от пъзела, минали през толкова много ръце, и да започнем да творим, да разрушаваме и да си играем на “аз съм господарят на света” или по друг начин казано “всичко мога, вс ...