Белите магии на баба
Нея я няма до мен – цял океан ни дели. И като стане много тихо, чувам благия ѝ глас: „Ей, пакостници, къде се изпокрихте? Вие днес хляб няма ли да ядете!?”
Така питаха селските хора от нейното поколение. Имаше на трапезата ястия всякакви, и наденички, и какви ли не изкушения, отгледани в селския двор, но тя винаги ни търсеше да ядем хляб. Не помня дали има молитва за наденичките, но помня, че има молитва за хляба. Преди да го разчупи вечер дядо, той казваше молитвата, а от баба знаех, че хлябът никога не се слага на масата с долната кора отгоре. Голям грях било. Чак сега, когато слушам колко бил вреден белият хляб и любимите ни тестени изделия, се замислям за белите магии на баба и тя се връща при мен по-бяла от всякога и ми подава филия, намазана с бяла свинска мас.
Нейната ракла още пази като свято съкровище домотканото бяло платно, от което шиели ризите за празничната си премяна. Има и друго навито бяло платно. Като го развия, една след друга се подреждат неразр ...