Без... те рамкират (измислете сами)

Единственото, което мога да загубя е ...себе си,

излизайки от затвора на илюзията...

Единственото, което мога да спечеля е свободата,

загърбвайки пределите на разумното..

Философията се ражда в движенията на предметите във въображението на човека, а не в реалността му. Който се движи, докато стои, значи расте, а този който се движи, а стои, значи умира.. Антиподни зависимости на разсъдъка. Две остриета от едно копие, два крайни процеса.

 Ако съзнанието на човешката мисъл е шахматна дъска, а идеите са белите кутийки, то до всяка чиста мисъл, се намира едно тъмно съмнение.. Бялото и черното се редува толкова бързо и често в нашия живот, че някой път ние виждаме света сив и еднообразен, бетонен  и глупав, абсурден и нечовешки. Истината е някъде там-между краката на лъжата... И ако всяка една лъжа ражда малка истина, то във всяка истина се крие поне една лъжа. Играта е проста, но не за простаци..

  Интересно е чувството да твориш в един саморазрушаващ се свят, където властват користни подбуди и егоистични мисли. Егоизмът в съществуването на хомосапиенса се корени още в неговите първи глътки въздух, макар така необходими, те започват циклично да изсмукват нещо много невидимо от земното пространство, а именно – Енергията.  Черпейки сила, направо от извора на природните блага, хората се превръщат в господари, но един ден това ще им омръзне... Тогава какво? Богове? Не!

Малки вселени изпълнени с идеи и съмнения. Гравитацията в този текст ме отвежда към проблема за вселената, вътре и вън от човека. Колко свята съществуват едновременно в „нашия”? Не сме ли и ние като едни затворени кукли- матрьошки, които от  всеки удар на съдбата започват да се смаляват и разголват пред себе си, или пък  се бронират с новите слоеве лица и  увеличават своя обем в земното пространство. И тук, както във всяка наука, е замесена геометрията. Пространството е навсякъде около нас... А ние? Не сме ли едни малки проекции на някоя  чужда гледна точка, или сме сбор от много точки, прави и ъгли, гледани през призмата на Бог, самите нас, близките ни, враговете ни, приятелите ни...