Ще дойда и тихичко ще приседна до теб. Ще сваля всички маски и ще премахна оръжията. Ще те помоля и ти да го сториш. И знаеш ли, няма да мълча, но няма и да викам. Ще ти говоря тихо и полека, сякаш се страхувам, че ще ме чуят. Ще започна да ти разказвам за преди, за безсънните ми нощи, напоени с толкова сълзи. Ще те запозная с нещо, което едва ли би познал какво е вече - сърцето ми, разбито, опустошено и предадено! Ще те накарам да потърсиш някъде във мен душа, кураж или достойнство. Ти ще потърсиш, но нищо няма да намериш. Тогава, все тъй тихо приседнала, ще ти отговоря на въпроса, който може би няма да ми зададеш. Душата ми изстина или изгоря, така и аз самата не разбрах. Дали ти я замрази със студените си пръсти, или, Господи, изгоря от любовта. И пак с наведена глава ще кажа моята, не твоята любов! Куража и достойнството изгубих ги! Те бяха в една от изгубените битки на цялата безмислена война - "теб, мен и любовта"!