Едно есе - написано в духа, с цел  - да помогне, освети и освободи всеки един вързан, който в своите страсти  е пропуснал да се самонаблюдава как живее, какво мисли, какво прави и просто ходи по течението на този свят.

Блясъкът на Моисеевото лице – Библията, Изход глава 34 от 29 стих.

И като слизаше Мойсей от Синайската планина, и държеше двете плочи на свидетелството в ръката си, при слизането си от планината Мойсей не знаеше, че кожата на лицето му блести. Понеже беше говорил с Бога. Но Аарoн и всичките израиляни видяха Мойсей и ето, кожата на лицето му блестеше и бояха се да се приближат при него. Затова Мойсей ги повика; тогава Аарон и всичките началници на обществото се върнаха при него и Мойсей говори с тях. След това се приближиха и всички израиляни; и той им заповяда всичко, което Господ му беше говорил на Синайската планина. И когато Мойсей свърши да говори с тях, сложи на лицето си покривало. А когато влизаше пред Господа да говори с Него, Мойсей вдигаше покривалото докато излезе; тогава излизаше и говореше на израиляните онова, което му беше заповядано. Израиляните виждаха лицето на Мойсей, че кожата на лицето му блестеше; а Мойсей пак пускаше покривалото на лицето си, докато влезе да говори с Господа.

Защо Мойсей покри лицето си? Някой задавал ли си е този въпрос? Трябваше ли? Вярвам, че – да.  Мойсей беше мъдър мъж. Поради това, че  беше извървял някакъв път с Бога и народа, който го следваше, той от опит знаеше кое е правилно. (От опит ще познаете що е Божията воля). Но затова нека се върнем доста  по-назад и разберем какъв характер носеше Божия народ (Израел).

В „Изход” е описано как Бог със сила и знамения покори Египет, а основната цел беше, за да се прослави. Много хора днес не разбират това. Оприличават Го като егоист, който търси своята си слава. Но това не е така. За какво е всъщност славата на Бог на земята? Славата Му се изразява в това, че носи и придава вяра. Вяра ще бъде необходима на всеки един, който чете тук, за да вникне и разбере духа на написаното.

 Бог можеше лесно да приспи цял Египет и да изведе Израел като бегълци. Но Той извърши всичките тези знамения (тъмнината, скакалците, първородните),  за да придаде вяра.

 На кого? На онзи народ, които имаха толкова много богове и се кланяха на всичко сътворено, дотолкова че те почитаха   Божиите творения – Слънцето, Луната, Звездите. Той искаше да покаже, че  е Твореца - над всички сили  и богове, които нямаха власт над случващото се в Египет. Имаше само един Бог, който Мойсей твърдеше, че познава и като изпратен увещаваше Фараона да пусне Израел.

 Знаменията и чудесата трябваше да  послужат и на Израел в бъдеще, като опора, на която да стъпят  и че Този, който ги е повел има нещо за цел. И това бе  да ги заведе в новата земя. Но за да стигнеш някъде, не се иска само да тръгнеш, а се иска  и да не спираш - а когато трудностите се появят, тогава е нужна  вяра.  Представям си, Червено море се отваря  и народът го прекосява преследвани от  войската на Фараон. Да се отвори Черно море  днес за теб и да преминеш по сухо, такова знамение би  трябвало да промени човек за цял живот и най-вече да му придаде вяра.

Какво се бе случило с Израел, че трябваше да обикалят 40 години в пустинята. Те бяха изгубили вярата си. Но защо? Защото приемаха напразно Божията благодат.  Всяко нещо като подарък в нашия живот не е толкова да служи на нас, а  за да се прослави Бог. И това  има  за цел  да ни придаде вяра. Как? Исус казва - „Каквото и да поискате в мое име, ще ви го дам, за да се прослави Отец ми.” Не се  пише, за да ви е добре, или за да не се похули името ми, или за да не сте в нужда. Казва се, за да се прослави Отец ми. Тоест, за да познаете кой ви благославя, а вярата в Бог да ви доведе по-близо до Него. В Библията се казва: „от вяра към вяра”. Това, което се случи с Израел е, че те не познаха кой ги води, приемането напразно на Божията благодат не придава вяра!

 А когато трябва да се чака пред  Бог е нужно. Много хора днес не могат да чакат. Искат нещо  и  то веднага. Търпението ни пред Бога е израз на вяра. Защо когато ние трябва да свършим нещо, го отлагаме? Като с нашите пороци - да спреш цигарите, да си обуздаеш езика, да приемеш смирение, а когато искаме от Бог, казваме: - искам го сега и то веднага! Точно това беше пречупило Израел и там беше тяхната слабост, те  не можеха да чакат пред Господа  и  приемаха изцеление в плътта, а не в духа.

Защо в плътта?  Боже, искаме вода, ето ви вода. Боже, искаме храна – ето ви манна. Боже, искаме месо - ето ви месо.  Тези снабдени навреме нужди са изцеление в плътта.  А  те трябваше да бъдат съпътствани с най-важното. Израстване в духа чрез разпознаване на Божията благодат.

Мойсей беше извървял този път и беше разбрал какъв народ стои пред него. Хора, които приемат и се облагодетелстват от знамението – което е преходно, а после израстване няма. Когато слизаше от планината и момента, в който разбра, че лицето му е приело блясък (което е  знамение) от това, че бе говорил с Бога, той осъзна че трябва да го покрие. Защо? Защото можеше да съблазни някого, да започнат да му се кланят  и на него, вече си бяха направили Златното теле. Можеше и щяха да гледат на този блясък, който Библията казва, че е преходен и когато  липсваше, щяха да кажат: „истинно ли е Божието слово днес към нас, къде е блясъкът”? Моисей искаше те да  приемат изцеление в Духа. А това можеше да бъде само чрез думите на словото което им говореше. Той не искаше да гледат на неговото лице, а на Божието слово, което има силата и целта да трансформира човешки животи и днес. Много хора  биха желали да погледнат към Божието слово, само  ако е съпътствано с блясък  и знамение... за да изпитат Бога. Но това не е вяра. Тома неверни каза: „ако не видя на ръцете Му раните от гвоздеите и не сложа пръста си в раните от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата му – няма да повярвам.” Това, което каза Тома, е ходене по плът, ако не докосна,  ако не помириша, ако не видя с очите си, казва: „няма да повярвам”. Тоест, не че не може, а отказва да повярва. Плътските неща се усещат с плът, а Духовните неща се изживяват духовно. Ако все още не можеш да почувстваш духовните неща, трябва да  разделиш онази каменна обвивка около сърцето ти. Спри. Престани да живееш по инерция, какво правят другите, какво мислят, как живеят. Погледни дълбоко  какво ти  правиш и явно ще откриеш  неща, които все още  желаеш да правиш, но не трябва.

Желанията са основата на всичко, Бог ни е сътворил със свободна воля и нашите желания определят посоката на живота ни. Но, затова се казва, че мъдростта е над тях. Защото мъдростта е свързана с разума и способността да селекционираме нещата на:  правилно - неправилно, уместно – неуместно, сега е времето - не му е сега времето. И тогава, когато нашите желания са в посока, Дух – израстване, доближаване до Твореца и всичко онова, което Библията говори за живота ни - (можем да знаем, само яко я четем)  То само тогава Бог ще изпрати Святия си Дух,  който ще ни помогне да видим това, което не можем.

 Притчи се казва  да прегърнем мъдростта, за да се познаят мъдрост и поука, за да се разберат благоразумни думи, защото те ще бъдат венец  на благодат върху главата ни.  Тоест прегърнете мъдростта - посрещнете, я пожелайте я, и ще познаете. Ще ви се отворят очите – Духовните.

Много вярващи днес тичат по служения и служители, които са приели от Божията слава и блясък. Служители на хваление, проповедници, изцелители, хората тичат и казват: - този човек ще се помоли за мен и ще се променя, нека да отидем там и там,  днес този пастор ще говори, нека да отидем в онази църква, там и там има страхотно хваление. Хората  гледат на блясъка на служителите, който ги привлича. Бог е обещал, че ще се прослави чрез нас,  но не бива да се пропуска най-важното, Божието слово. Трябва да се научиш да гледаш на словото, което чрез Святия дух вътре в теб ще направи онези промени, които ще те доведат до благодат в живота ти.

И когато служители на слава видят, че лицето им блести - нека внимават, за да не съблазнят някого.

Познаваш ли своя Бог? Този, който ти вдъхна живот? Ако все още поглеждаш към водещия на вечерното шоу с възхищение, ако все още гледаш на хората с блясък на лицето - успели хора с добър бизнес и кариера, попитай се. Откъде идва техният блясък? И ако блясъкът на Мойсеевото лице идеше от това, че бе говорил с Бога и пак беше преходен, колко струва блясъкът на  хората, към които мнозина са се е устремили днес? Прожекторите, които светът е насочил към личности,  като начин на живот и поведение, е  само  по плът. И плътта се разлага, заразна е и можеш да я помиришеш, ако имаш духовни сетива, разбира се. Страстите искат да угодят само на плътта и така минават човешки животи. В сила за  угаждане на плътта.

 Исус каза –„крадецът идва само да открадне,  да заколи и да погуби, Аз дойдох, за да дам живот и да го имат изобилно.” Какъв живот живееш? Библията казва: „каквото посееш, това ще пожънеш”. Ако цял живот си сял в плътта, това ще жънеш днес. Ще доведе ли живот в плътта до изцеление в духа ти? Не! Как да изцелеем в Духа?

Божието слово като изцеление в духа.  Чрез Божието слово,  имаш нужда от освещение. Мойсей беше осветен. Как се бе случило това? По-назад  той каза на Бог: ”Боже, открий ми се”. Покажи ми славата си. Беше пожелал Бог да му покаже пътя си.

Желаеш ли да видиш какъв път Бог има за теб днес? Знаеш ли, че Той те вижда такъв, какъвто би искал да бъдеш в Неговата воля. И би желал да оставиш всичкия този багаж, който е твърде голям, за да минеш през тесните порти,  които водят до тази благодат.

Значи първо се иска  желание. Освещението ще дойде, когато се посветиш. Първо се посвещаваш и после Бог ще те освети! На какво си се посветил днес, посвещавам означава отдавам в дълбочина. Какво е  днес то за теб? Страст, пари, повишение, собствен бизнес, аз и моят дом. Ако е някое от това, ти сееш плява. Какво ще пожънеш?

Отдай място в сърцето си.