Обичах вечерите. Ригът ни пак се счупи и трябваше да спрем работа. Нямаше как да продължим. Така или иначе нямаше смисъл, защото беше единадесет часа. С Юзлем слязохме от рига и тръгнахме в тъмнината да търсим химическата тоалетна. Наоколо нямаше светлина, това не ни пречеше. С всяка изминала крачка се отдалечавахме от шума. Сълзи напираха в очите ми. Още един непоносим ден на полето беше приключил. Аз имах мечта. Исках да уча в чужбина, да завърша някой елитен университет и да направя нещо с живота си. Тази мечта бе толкова голяма, колкото големи бяха и препятствията пред нея. Нищо не бе така, както исках да бъде. За втора година бях тук в тази ферма, където всеки идваше, за да превърне една мечта в реалност. Но много мечти и надежди умираха тук, както и много души. Юзлем си приказваше, но не чувах нищо от думите ù. Спокойствие цареше в душата ми, защото денят приключи, но в главата ми буйстваха мисли. Цяла вечер щеше да бъде така и едва ли щях да спя. Не можех да спя. Умората ми не н ...