Седенката на българското образование е на път да се разтури. И да се превърне в тлака - демек да се затлачи. Не че има виделина на хоризонта, но в лошо и дъждовно време какво да прави българското село, освен седенки и тлаки. На тлаката, знае се, момите и ергените са разделени - едните гледат под вежди, коментират, хихикат и оценяват. Другите сучат мустаци, понамигват и току сръгат или ощипят някоя мома, уж добронамерено - колкото да я ядосат, да и видят характера, значи - дали, освен че е работна, е и търпелива, и умее да си трае. По някое време писне гайда, закъдри се кавал и току се емнат моми и кръшни булки на хоро - на мегдана - хем да ги поогледат, хем да си поискат - пък ако им дадат - то искането не е като даването... Лошото е, че ако им дадат - е до гроб - бачкай на народната нива, раждай деца по кърищата, гледай си и твоите, и чуждите, прави ги от магарета на хора, угаждай на мъжа си и на цялата му рода, подреждай си дома и, както е по традиция - задължително си припявай, че и ...