Защо, какво и как четем? И преди да отговарям, поред и конкретно, предпочитам да опиша ситуацията, в която се намира средностатистическият четец. Първо - той вероятно работи. От тук следва, че не малка част от будния си живот прекарва в занимание със съмнителна душевна приятност и практическа полза, но за което му плащат пари да живее в останалото време. А останалото време - гледа да устрои за себе си поносими условия за живот. Да яде, да се размножи, друга малка радост да намери...
Четенето е една такава радост. Ала в свят изпълнен със свръхпроизводство на стоки и услуги и безжалостна конкуренция, книгата е принудена да води неравна борба с изобилието от новосъздадени "потребности" или другояче казано - капризи, развлечения, игри, удобства, които запълват и без друго краткия житейски път. Дъмбелите за фитнес, велосипедът, телевизорът, компютърната игра, телефонът са само част от вещите, с които книгата е приравнена и трябва да мери сили - иска или не иска. Някой ще каже - това са различни човешки дейности, между които балансираната ни свободна натура, може да избира или да ги съчетава, както си ще. И ще е прав! Но! Но всички те са в един кюп! Продукти за потребление, за запълване на свободното време, безопасно развлечение. Защото онази функция, която книгата е имала при навлизането на всеобщото образование, когато мнозинството от хората са били напълно неграмотни, а книгата е била един от малкото социални лифтове, вече я няма. Единствената възможност да разбереш света, да се издигнеш над заобикалящото безпросветие и да потърсиш каквато и да е, макар и малка промяна, е била в книгата. Днес всички могат да четат, а книгата не е монополист на знанието. По-лошо, за повечето, тя не е нито водещ, нито задължителен източник на полезна информация. Имаме интернет. Размита, повърхностна, безформена маса от събития, факти и коментари... А което излезе по-напред в търсачката, това се и чете. Ако можеш, се оправяй в какафонията. И мнозина искрено вярват, че се оправят...
Не е чудно, че при подобни условия, четенето носи съвършено различен характер. И не, не обвинявам времето само по себе си. Развитието на човешкото общество, или по-скоро застоят му във връзка с изостаналите обществени отношения, е продукт на нещо друго. И единствено книгите, правилните книги, могат да подпалят искрата и да донесат промяна.
Защо четем? - За да избягаме от света, за да заспим по-сладко вечер или да се нагълтаме с пикантерия и остроумия.
Какво четем? - Тук може да разгледате какво е популярно из книжарници и библиотеки. Това са фентъзи, биографии на популярни люде, езотерическа, кулинарна, самоусъвършенстваща литература. Дори булевардната любов и криминалната мистерия, загубиха леко позиции.
Как четем? - Повърхностно, леко и невглъбено. Без да си създаваме излишни главоболия и грижи, които и без друго си имаме. Чудесен заместител са ТВ сериалите, както и обратното.
Есето не е персонално обвинение, нека никой не се чувства засегнат, знам че има много четящи и то качествена, стойностна литература. Желая просто нагледно да изведа един масов проблем на масовия читател. Проблем, който касае всинца ни. За завършек -малко нестройна и груба поезия:
Четене за развлечение,
за удоволствие,
за разтуха и земно спокойствие,
за сладко заспиване нощем.
Срещу
Четене за знание и личен възход,
за разбиране на земните сили,
за изблик на действие в страстен поход,
за пречупване на клоните гнили.
Ти от кои си?
© Александър Митков Todos los derechos reservados
Децата четат телефоните, младежите- също. Родителите- кога ли да имат време за четене. Старците- който може чете, останалите си разказват. Това е в обща линия. Животът стана многопластов, но тесногръд. Гледаш го шарен, пъстър, а всъщност-сив!