Credo quia absurdum

„Credo quia absurdum!" - Вярвам, защото противоречи на разума!

         С тази формула през Средновековието са обяснявали принадлежността си към християнството. В същото време тя е отговор за атеистите, които търсят разумен довод за съществуването на Бог!

         „Ако християнството се обръщаше към разума - а не към другата страна у нас - то не би било въпрос на вяра."

         Нещата, които можем да обхванем с разума си Сьорен Киркегор (роден през 1813г. в Копенхаген, съвременник на Ханс Кристиян Андерсен), смята за несъществени ! Сборът от ъглите в триъгълника е 180 градуса, това е пример за разумна истина (за която са писали всички философи след Декарт). Но какво е отношението ни към тази истина, когато става въпрос за вярата? Не можем да знаем със сигурност, дали някой ни е простил, когато сме сгрешили в нещо, можем само да се надяваме. Не можем да знаем дали някой ни харесва, можем само да предполагаме. Въпреки това тези истини са жизненоважни са нас в момент, когато сме влюбени или сме на смъртно легло и са по-важни от разумната истина: че 2+2=4.

         Киркегор възприемал вярата (религията)  и разума като огън и вода. Тук следва да си зададем следния въпрос: Що е мъдрост? Пътят към истината, по който в процеса на търсене се осланяме предимно на разума или на вярата? Показателен е следният пример: Един мъдрец определил нестандартен изпит за прием на своите кандидат-ученици. Той им поставил задачата да засеят леха с лук, като го забучват с корените нагоре. Повечето кандидат-ученици помислили, че мъдрецът иска да ги изпита, дали знаят как се сади лук. Само двама направили така, както им поръчал старецът, защото те имали огромна вяра в неговия авторитет и му се доверили. Мъдрецът взел за ученици  тези двама младежи, защото те били смирени, не се осланяли на разума си и не били самонадеяни.

         На човека не е нужен само ум, разум, а и вяра. Огромното количество информация и хаотичният набор от факти не ни спасяват. Разумен е този, който може да направи връзката между фактите и съответно правилен извод. Вярващият човек знае отговорите на екзистенциалните въпроси, без да се нуждае от доказателства. Въпроси като: Кой стои на върха на мирозданието? Кой е първопричината? Какъв е смисълът на човешкия живот?

         Киркегор смятал, че е нужно страстно отношение към истината. Той имал остро перо и бил смъртоносно ироничен. Написал е: „Множеството е неистина" или „Истината винаги е в малцинството". Възмущавал се, че повечето хора проявяват несериозно отношение към съществуването. Едно е да колекционираш кукли, но съвсем друго е самият ти да си кукла и да се стремиш именно към това. Подобна мисъл се опитвал да прокара Киркегор в учението си за трите стадия на житейския път. Той смятал, че има три форми или „стадии" - „естетически стадий", „нравствен стадий" и „религиозен стадий". Не е задължително всеки човек да премине през трите стадия, много хора прекарват живота си само в един - в първия. Според философа в „естетическия стадий" човекът живее за мига и неизменно се стреми към наслади. Този човек изцяло живее в света на сетивата. Естетът обаче става играчка в ръцете на собствените си желания, настроения и е крайно зависим от тях. Тоест той не може да бъде истински свободен. Суетата е неговата неизменна спътница и след всеки мним възход „естетът" става жертва на страх и пустота. Той определено не е стъпил на здрава почва.

         Желанието е определящо в случая, да преминеш в друг стадий, а също така да осъзнаеш своето реално положение. Нужно е наистина страстно желание! А какво представлява то? Ето пример: Един младеж се стремял към мъдрост, но не знаел как да я постигне. Попитал  известен философ какъв е пътят към истината? А той му отговорил, че е нужно желание. „Само толкова?"- учудил се младежът. „Сега ще ти покажа какво желание имам предвид."- усмихнал се философът и потопил главата на момчето в близката река. То започнало да се дави и да се дърпа уплашено. Когато го пуснал философът обяснил: „Ето това желание имах предвид - толкова силно е то, както давещият се бори за въздух!"

         Изборът, който принуждава човек да прескочи от един стадий в друг идва отвътре. Това може да бъде някоя житейска беда, отчаяние, изпитание...

         „Нравственият стадий" се отличава със сериозност и последователни решения, съобразени с морални критерии. Същественото за човека в този стадий е да има отношение към това, кое е правилно и кое е неправилно? Естетът се интересува предимно от това, кое е весело и скучно, и как по-приятно да мине времето, да мине...

         За Киркегор „нравственият стадий" не е достатъчен за духовното израстване. Малцина са тези, които правят сериозния скок в бездната на вярата. Тези, които предпочитат вярата пред голата естетическа наслада и пред упованието единствено на здравия разум. Трябва да си безразсъдно смел и може би рискуваш много, за да влезеш в „религиозния стадий", тоест „да попаднеш в ръцете на живия Бог", както се изразява Киркегор. Макар че неговата философия е повлияна от много нехристиянски мислители, в нейната основа е преди всичко християнството.

         „Ако мога обективно да опозная Бога, тогава не бих вярвал, но тъкмо, защото не мога да го направя, трябва да вярвам! И ако искам да запазя вярата си, трябва винаги да помня, че в обективното си незнание се намирам „над морска бездна дълбока 70 000 лакти"..."