Конфуций веднъж бе казал, че често съжалява за думите си, но никога за мълчанието си. И мога да кажа, че що се отнася до мълчание, аз го владея отлично. Трудно се оказва, обаче, да налагаш мълчанието си като наказание, ако дори близките ти хора не разбират какво искаш да кажеш с него. Това ме накара да се замисля, възможно ли е някой да те познава толкова добре, че в мига, в който спреш да говориш той вече да знае какво си мислиш.
Преди няколко дни една моя съученичка каза, че всъщност никой няма приятели, защото в даден момент всеки би избрал да те предаде. И колкото и тъжно да звучи, може би започвам да й вярвам. Слагаме си етикета „най-добри приятелки” без дори да знаем как да се държим като такива. Когато сме децата да си имаш най-добър приятел е най-лесното нещо на света, защото дните ни са пълни единствено с безгрижие. Безгрижие, което ни позволява да мислим не само за себе си, но и за някой друг. Но в момента, в който живота започне да ни затрупва ние ставаме егоисти, и да, прод ...