Близо до нашия град има местност, наречена Вазова поляна. Говори се, че навремето на нея е идвал Иван Вазов, възпявайки родния ни край, и затова сега това местенце носи неговото име.

       Един ден реших да се разходя сред природата, с намерението да посетя поляната, наречена на името на нашия виден българин. Когато пристигнах на нея, за мое най-неприятно учудване, видях, че цялата беше обсипана с боклуци от туристи. Пластмасови шишета, найлонови чанти, пластмасови прибори за хранене, вестници и много други отпадъчни продукти бяха разпръснати по целия район на местността.

       В този момент ми хрумна една мисъл от Учителя Петър Дънов, която бях прочел преди време, но която някак си сега ме приканваше към действие. Предавам я парафразирано: „Когато почистите нещо, ще забележите, че вътре във вас също е почистено.” Отново и отново същността на тази мисъл кънтеше в съзнанието ми и ме приканваше към действие.

       Впрегнах се на работа. За около половин час събрах всички боклуци на едно място, на което имаше огнище. След това запалих огън и всички отпадъци изгорих в него. Да кажа честно, докато извършвах цялото това действие, се чувствах чудесно. Не обвинявах хората за това, което са направили, просто се възползвах от възможността да направя „най-малкото добро” (както казваше Учителят), за което ми се беше отдало повод. ( Може би и на вас се предоставят подобни възможности, сходни по същност, в които сте призовани да направите „най-малкото добро” и да научите нещо полезно за себе си.)

       Когато видях, че всичко е почистено и отпадъците са изгорели, си отдъхнах с облекчение, и след това си тръгнах. След около петнадесетина минути вниманието ми беше привлечено от  усещанията, които изпитвах. Сякаш нещо ми просветна. Чувствах се лек като малко дете. Всички ние знаем колко са чисти в чувствата си малките дечица и каква голяма радост излъчват очичките и сърчицата на нашите рожби през първите няколко години от появяването си на нашия свят. Радостта бликаше от сърцето ми, чиста и много жива.

       В този момент разбрах, че съветът на Учителя е нещо, което самият той е изпитал, и чийто дар е споделил с нас, за да можем да опитаме и ние Великата Мъдрост в действие.

       Приятели, от скромния си опит забелязвам, че Големите и Истински неща са много простички и понякога Великите Истини за Живота седят пред нас, пред очите ни, и като нешлифовани диаманти очакват нашето внимание и решимост, и най-вече прозорливостта ни, чрез която да съзрем безценното им съкровище, дремещо вътре в нас самите, което можем да открием във всеки миг, и което можем да споделим със целия свят, носейки Живот и Просветление на всички.