Да се влюбиш...
Да се влюбиш…
В света на неугасващата надежда навсякъде - по улиците, по магазините, дори на места, където е трудно да се намери любов, непрекъснато виждаме влюбени хора, някои, на които не им е било отвърнато със същото чувство, но все пак влюбени. В живот, в който всички тичат нанякъде и са толкова заети, как успяват да спрат, да намерят време и да осъзнаят, че са влюбени? Кога наистина сме готови да се изправим пред страха от това, че може да сме влюбени, защото когато човек обича някого, докога може да преценява правилно и да се доверява на интуицията си? Трябва ли да се радваме, че сме влюбени или напротив, да настръхваме всеки път при тази мисъл? Вероятно много от нас не могат да бъдат напълно сигурни дали е за добро или за зло, но все пак неизменно на света съществуват три типа хора - такива, които се смятат за “влюбчиви”, което на преведен език означава, че се влюбват по-често, отколкото си сменят облеклото, такива, за които да се влюбиш е най-трудното нещо на света и такива, които с наивния си нрав вярват, че когато се влюбят, то ще е завинаги. Аз познавам представител от всеки от трите типа и мога да заявя, че всеки от тях рано или късно е успял да се влюби, но интересното е не, че са го постигнали трудно, а колко много време им е трябвало да седнат, да осъзнаят и да си признаят, че са влюбени. И наистина кога можем да сме напълно сигурни, че сме влюбени, а не е следващата свалка или фикс-идея, която се върти в главата ни? Това е поредният въпрос, чийто отговор се състои от двете прости думи: “вероятно никога”. И тук не става въпрос дали непрекъснато мислим за него, а за това да обичаме всеки негов недостатък, всяка негова грешка и да бъдем напълно отдадени на това чувство, защото нали затова се нарича любов, без да я бъркаме с някаква мания обладаваща мислите ни.
Една много близка моя приятелка е от втория тип хора и тя често ми споделя как просто чака да дойде “идеалният” с надеждата той да е там някъде. Друга от първия тип пък ми разказва за поредното си запознанство, което според нея е новата и любов. Третият тип хора разправят как са влюбени от цялото си сърце и, че това е тя - “истинската им любов”, заблудени от клишетата и баналните фрази, създаващи илюзията за идеалната любов. Всички тези мнения, вярвания и объркани чувства ме накараха да си задам въпроса: “Кой от тях лъже?”, но не, никой не лъжеше, това е просто техният живот, тяхната среда, в която, отдадени на собствените си мисли и убеждения, се впускат в любовта по свой начин, което на прост език означава какво е всъщност да си влюбен в свят, пълен с различни от теб хора. Аз от своя страна се причислявам към тези, чиито чувства и сърце се разкриват много лесно пред аудиторията.
В обърканите глави на повечето от нас да се влюбиш се възприема по различен начин, но въпреки това означава едно и също, а именно - да се отдадеш на човека до себе си, да го обичаш такъв, какъвто е и да вярваш с най-наивното чувство, което намериш у себе си, че въпреки всичко любовта ви ще оцелее.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
Допада ми 
