Стоях там... на дъното на нищото и се питах "Защо?" Толкова бях слаба, че не намирах сили дори да отворя очите си-защото знаех че никога няма да го видя отново! Защото животът ми го бе отнел! Стоях с часове, дори сълзите вече бяха пресъхнали от изтощение, страдах неистово, дълбоко, болезнено....

      След 6 месеца: различна жена, без чувства, без емоции, само изражение. Хората минаваха през живота ми без да искам да ги опознавам, без да ги допускам до себе си! Защо ли? За да не обикна отново толкова много, толкова силно, толкова всеотдайно! За да не бъда наранена, за да не страдам!

     След 3 години: животът продължаваше да бъде все така динамичен, с много хора покрай мен, които обаче не знаеха нищо повече от това как се казвам. Една вечер в поредната голяма компания си зададох отново същи онзи въпрос "Защо?". Защо си причинявам това, защо загубих чувствата си, усмивката си, защо забравих това ,на което ме беше научил онзи човек, който много обичах и който вече го няма... Нима той е искал да страдам - не, едва ли!

    Сега съм различна - отворена към хората, те вече не са само преминаващи елементи в живота, те са част от него!

    Може би се питате защо написах това?

    Има страдания в живота, губим хора които обичаме, срещаме се всеки ден с големи предизвикателства и препятствия.... и тогава - забравяме кои сме! Не само забравяме себе си-забравяме за хората които също ни обичат!

   Животът ни е само наш, той принадлежи и на всички близки, роднини и приятели! И ако искаме да се почувстваме наистина щастливи, трябва да се борим да не губим себе си!

  Аз успях! Спомних си коя бях и сега съм отново щастлива!