Понякога си мисля, че в този свят да си щастлив е грешно, същински порок, каращ хората и съвестта ти да те мразят.
Доскоро факта, че имам добър живот, което включва добри родители, финансова обезпеченост, добри качества и чудесно гадже, ме караше самата аз понякога да се чувствам неудобно и едва ли не виновна в лошия смисъл на думата, че съм щастлива, защото виждах как останалите хора страдат. Все нещо не им достига, все нещо ги натъжава или пречи на щастливото им съществуване. А аз? Аз сякаш си имам всичко от което се нуждая.
Например, имам множество приятели, които се оплакват, че парите не им стигат.Моите ми стигат, но как да се чувствам добре от този факт? Ако го споделя или след като всички така или иначе май го знаят, това стъпква още повече тяхното самочувствие и ги кара да се чувстват още по-зле и още по-бедни. Как тогава, питам аз, да се чувствам добре, когато имам всичко, а хората, които обичам, страдат от липсата на нещо важно. А и няма с какво да им помогна, защото ще изгле ...